Сандра, както винаги ужасно весела се луташе из гара "Кингс Крос", за да намери перон девет и три четвърти. Шарения й суичър и тупираната коса пробуждаха смях у хората, които минаваха покрай нея, но не й пукаше. За нея беше най-важно да спре вълнуващия й стомах, като възможно най-бързо стигне до перона. Тя обикаляше всички все възможни перони, но никъде не намери този, който й трябваше. Наближаваше време да тръгне влака, а тя не знаеше какво да прави. Оглеждаше се насам-натам, лицето й се бе разширило от притеснение, дори очите й бяха насълзени. Тя чакаше този момент от толкова много време и за нищо на света не би могла да го пропусне. Алекс се приближи до една странна жена, със зле направена прическа и много изгорена коса и я попита къде да намери перон девет и три четвърти. Жената й хвърли едни не удобрителен поглед и засочи стената срещу тях. Алекс се намуси и вирна глава:
- Стената е перон девет и три четвърти, така ли? - запита с трептящ глас момичето.
- Не глупаче! Тичай към стената и ще се озовеш там!
Александра погледна с недоумение жената и стената. След това се затича към стената, обля я топло чувство и щом отвори очи видя влака и часовника, който показваше, че й остават още десет минути...