Куидичът през вековете

-- Начало –
Похвални отзиви за "Куидичът през вековете"
"Старателното проучване на Кенълуърти Уисп е разкрило истинско
съкровище от непознати досега факти за спорта на магьосниците.
Очарователно четиво."
Батилда Багшот, автор на "История на магията"
"Уисп е създал извънредно приятна книга; почитателите на куидича със
сигурност ще я намерят както поучителна, така и забавна."
Редакторът на "Коя метла?"
"Най-авторитетната работа върху произхода и историята на куидича. Силно
препоръчителна."
Брутъс Скримджър, автор на "Библия на бияча"
"Г-н Уисп е много обещаващ. Ако продължи да работи все така добре, може
някой ден да се види на снимка заедно с мен!"
Гилдрой Локхарт, автор на "Аз, магьосникът"
"Обзалагам се на всичко, че това ще е бестселър. Хайде, нека се обзаложим."
Людовик Багман, бияч на Англия и на "Уимборнските оси"
"Чела съм и по-лошо."
Рита Скийтър, "Пророчески вести"


За автора
kенълуърти Уисп е известен куидичен специалист (и фанатик, както
казва той). Автор е на много трудове, свързани с куидича, включително
"Чудото на "Скитниците от Уигтаун", "Той летеше като луд" (биография на
Дей Люелин "Опасния") и "Нажежаване на блъджърите - изследване на
защитните стратегии в куидича".
Кенълуърти Уисп дели времето си между дома си в Нотингамшир и "там,
където "Скитниците от Уигтаун" играят тази седмица". Негово хоби са
таблата, вегетарианското кулинарство и колекционирането на стари
модели състезателни метли.


-- Глава 1 --
Еволюцията на летящите метли
Все още не е открито заклинание даващо възможност на магьосниците
да летят в човешка форма. Малцината зоомагове, които се трансформират
в крилати създания могат да се насладят на полета, но те са рядкост.
Вещица или магьосник, който или която, може да се трансформира в
прилеп може да полети, но имайки прилепски мозък, разбира се, забравят
къде са искали да отидат в момента, в който литнат. Левитацията е
всеизвестна, но нашите предшественици не са се задоволили с висенето на
пет стъпки от земята. Искали да летят като птици, но без неудобството от
израстване на пера. Толкова сме привикнали в наши дни с факта, че всяко
магьосническо домакинство в Британия притежава, поне една летяща
метла, че рядко се спираме да се замислим защо. Защо трябваше
обикновената метла да стане единствения легално позволен предмет като
средство за магьоснически транспорт? Защо ние от Запада не
взаимствахме килимчетата, толкова любими на нашите източни братя?
Защо ние не избрахме да правим летящи каци, летящи кресла, летящи вани
- защо метли? Достатъчно умни за да разберат, че тяхните съседи-мъгъли,
ще искат да използват техните сили, ако знаят пълното им значение,
вещиците и магьосниците решават да ги крият много преди
Международната конвенция за магическа секретност да започне да действа.
Ако са искали да скрият възможностите за летене в техните домове, е било
нужно да е нещо дискретно, нещо лесно за криене. Метлата била идеална за
тази цел, не изисква обяснения, не са нужни извинения, ако бъде намерена
от мъгъли, тя е лесно преносима и евтина. Въпреки това, първите метли
омагьосани за летене имали неудобства.
Записите показват, че вещици и магьосници в Европа са използвали
метли още през 962 г. сл. Хр. Немски ръкопис, хвърлящ светлина върху
този период, ни показва трима магьосника слизащи от метлите си с
изписана силна болка върху техните лица. Гърти Лохрин, шотландски
вълшебник, пишещ през 1107 г., разказва за: "треска забита в задника и
издути хемороиди, от които страда след кратко летене с метла от Монтроуз
до Арброт".
Средновековна метла изложена в Музея на куидича в Лондон ни
позволява да вникнем в дискомфорта на Лохрин. Дебела
чвореста дръжка от нелакиран ясен, с лескови клонки привързани
примитивно накрая, тя нито е удобна, нито аеродинамична. Заклинанията
приложени върху нея са също така първични: може да се движи само
напред на една скорост, изкачва се, слиза и спира.
Докато магьосническите фамилии тогава си правели собствени метли,
се появяват множество изменения в скоростта, комфорта и таксите за
пренасяне на стока, достъпни за тях. Както и да е, през двайсети век,
магьосниците се научават да си разменят услуги и така опитните
производители на метли могат да ги разменят за елексирите, които
неговият съсед може да прави по-добре от него. Метлите, веднъж станали
по-удобни, са използвани и за удоволствие, не само като начин за
придвижване от точка А до точка Б.

-- Глава 2 --
Древните игри с метли
cпортовете с метли се появяват почти веднага, щом метлите са
достатъчно напреднали за да позволяват на летците да завиват под ъгъл и
да променят скоростта и височината. Ранните писания и картини ни дават
някаква представа за игрите, които нашите предци са играли. Някои от тях
не просъществували дълго, други оцелели или се видоизменили в
спортовете, които познаваме днес. Прочутото ежегодно надбягване с метли
в Швеция води началото си от десети век. Летците се състезавали от
Копърбърг до Арджеплог, разстояние от незначителните почти триста
мили. Курсът минава направо през резервата за змейове и големият
сребърен трофей е оформен като змей от породата шведски късомуцунест.
В наши дни това е международно събитие и магьосници от всички
националности се събират в Копърбърг за да окуражат стартиращите,
после се магипортират до Арджеплог да поздравят оцелелите.
Известната картина "Gunther der Gewaltig ist der Gewinner" (Победителят
Гюнтер Жестокия), датирана от 1105 г., ни показва древната немска игра
„стичсток“ (Stichstock - пробождам пън - букв.пр.) Висок двадесет стъпки
дънер е покрит с напълнен с въздух мехур от змей. Един играч на метла
има за задача да пази мехура. Пазачът е завързан към дънера с въже около
неговия или нейния кръст, така че той или тя не може да лети на повече от
десет крачки от него. Останалите играчи трябва да летят около мехура и да
се опитат да го пробият със специално заострения край на метлите си. На
пазача е разрешено да ползва пръчката си за да отблъсква атаките. Играта
приключва, когато мехурът е успешно прободен или ако пазачът успее да
отстрани с магия всички противници или не рухне от умора. Стичстокът
отмира през 14-ти век. В Ирландия играта „айнгингейн“ (Aingingein)
процъфтява, тема е на много ирландски балади (легендарния магьосник
Фингъл Безстрашния се предполага, че е бил шампион по айнгингейн).
Последователно играчите си подават „дум“ (dom), или топка (всъщност
жлъчен мехур от козел), движейки се бързо през поредица от горящи каци
поставени високо във въздуха върху кокили. думът трябва да бъде
запратен през последната каца. Играчът, който успее да го хване за най-
бързо време, без да се подпали по пътя, е победител.
Шотландия пък е родното място на, вероятно най-опасната от всички,
игра с метли – „криътчейн“ (Creaothceann). Играта е обрисувана в
трагичната келтска поема от 11-ти век, оригиналната версия, на която каза в
превод:
Играчите се събират,
дванадесет доблестни сърцати мъже,
привързани към техните котли,
стоят приготвени да полетят.
При сигнала на рога
те бързо се отделят от земята,
но десет от тях
са орисани да загинат...
Играчите на криътчейн носят котел привързан към главата. При сигнала
на рог или барабан, политат нагоре към множество омагьосани камъни и
скални късове, които кражът на стотици стъпки над игрището и стремглаво
тръгват надолу към земята. Играчите се движат наокло опитвайки се да
уловят, колкото се може повече камъни в котлите си. Считана от много
шотландски магьосници за най-висш изпит за мъжество и кураж, играта се
радва на голяма популярност през средните векове, въпреки огромната
бройка загинали. Криътчейнът е обявен за незаконен през 1762 г., и макар
че Магнус МакДоналд „Вдлъбнатата глава“ оглавява кампания за възобно-
вяването му през 1960 г., Министерството на Магията отказва да вдигне
забраната.
Играта „шънтбъмпс“ (Shuntbumps) е популярен в Девон, Англия. Това е
груба форма на турнир, единствената цел е да свалиш, колкото се може
повече играчи от метлите им, последният, който остане върху метлата си,
печели.
Играта „суивънходж“ (Swivenhodge) тръгва от графство Херфорд.
Подобна на стичсток и тази включва надут мехур, обикновено свински.
Играчите седят обратно на метлите си и удрят мехура заднишком, нападат
напряко през отбраната с клончестия край на метлите си. Първият, който
пропусне, дава на противника си точка. Който пръв достигне педесет точки
е победител.
Суивънходж-ът все още се играе в Англия, макар че, никога не постига
особено широка популярност; шънтбъмпс-ът оцелява единствено като
детска игра. Обаче, при блатото Куидрич, е създадена игра, която един ден
става най-популярната в магьосническия свят.

-- Глава 3 --
Играта от блатото Куидрич
Hие дължим познанията си за първичното начало на куидича от
записките на вещицата Герти Кедъл, която живяла на брега на блатото
Куидрич през единадесети век. За наше щастие тя си е водила дневник,
който сега е в Музея за Куидич в Лондон. Експертите са превели
написаното по-долу от лошо звучащия саксонски в оригинал:
Вторник. Горещо. Тази група отвъд блатото отново са над него. Играят
глупава игра върху метлите си. Голяма кожена топка падна в зелките ми.
Омагьосах мъжа, който дойде за нея. Исках да видя да лети с колене върху
гърба, дебелата му космата свиня.
Вторник. Влажно. Излезнах до блатото да си набера коприва. Идиотите на
метли отново играеха. Погледах ги за малко иззад една скала. Имат нова
топка. Подхвърлят си я един на друг и се опитват да я вкарат сред дърветата в
другия край на езерото. Безсмислени глупости.
Вторник. Ветровито. Гуеног дойде да пием чай от коприва, после ме
покани на разходка. Завършихме, гледайки тези тъпоглавци играещи играта
си. Онзи голям шотландски вълшебник от върха на хълма беше там. Сега те
имаха два големи тежки камъка летящи наоколо, опитвайки се да ги съборят
от метлите. За нещастие не се случи, докато бях там. Гуеног ми сподели, че
тя самата често играе. Прибрах се вкъщи възмутена.
Тази извадка ни разкрива много повече, отколкото Герти Кедъл може да
предполага, доста далеч от факта, че тя знае името само на един ден от
седмицата. Първо, топката, която пада в нейната зелева градина, направена
от кожа е съвременния куофъл - естествено, надутият мехур използван в
други игри от това време, би бил труден за прецизно хвърляне, особено
във ветровито време. Второ, Герти ни казва, че мъжете се "опитват да я
вкарат сред дърветата в другия край на блатото" - вероятно ранна форма
на головите стълбове. Трето, тя ни дава бегъл поглед върху
предшествениците на блъджърите. Много интересно е присъствието на
"голям шотландски вълшебник". Може ли той да е бил играч на криътчейн?
Била ли е неговата идея да омагьоса големи камъни, летящи опасно около
игрището, вдъхновена от скалните късове използвани в родната му игра?
По-нататък не откриваме нищо споменаващо за спорта, игран на блатото
Куидрич, докато век по-късно магьосникът Гуудуин Неен вдига перото си за
да пише на норвежкия си братовчед Олаф. Неен живее в графство Йорк,
което показва разпространението на спорта в Британия сто години след
като Герти Кедъл го споменава за първи път. Писмото на Неен се
съхранява в архивите на норвежкото Министерство на Магията.
Скъпи, Олаф,
Как си? Аз съм добре, макар че Гунхилда е хванала змейска шарка.
Присъединихме се към духовитата игра куидич миналата събота вечер,
горката Гунхилда не беше в състояние да играе като хващач и трябваше да я
заменим с Радулф Черния ковач. Отборът от Илклей играя добре, но това не
ни притесни, бяхме тренирали здраво цял месец и отбелязахме четиресет и
две точки. Радулф го удари блуудър в главата, защото старият Уга не беше
достатъчно бърз с неговата тояга. Новите голови каци работят добре. По три
във всеки край върху кокили, Онафром кръчмарката ни ги даде. Тя ни черпи
цяла вечер с безплатна медовина, защото спечелихме, естествено. Гунхилда
беше много ядосана, защото се прибрах късно. Тябваше да се измъкна от
двойка гадни джинксита, но сега вече разполагам с пръстите си отново.
Пращам ти това по най-добрата сова, която имам, надявам се, че ще се
справи.
Твой братовчед,
Гуудуин
Тук виждаме колко много се е развила играта за столетие. Жената на
Гуудуин е трябвало да играе "хващач" - вероятно старото наименование на
гончия. Блуудърът (несъмнено блъджър), който удря Радулф Черния
ковач, е трябвало да бъде избит от Уга, който очевидно е играел бияч, тъй
като е носел тояга. Головите стълбове не са вече дървета, а каци върху
кокили. Все пак един решаващ елемент от играта все още липсва: златния
снич. Прибавянето на четвъртата топка за куидич не се случва до средата
на тринадесети век, след което той се появява по странен начин. Гоблен ни
разкрива факта, че сниджетът често е бил смачкван от човека, който го
хваща. В последната част на гоблена виждаме магьосник, който е хванал
сниджета и ни показва птичето, пъхнато в златна торбичка.
Ловенето на сниджета е било осъждано много пъти. Всеки
здравомислещ магьосник трябва да е възмутен от унищожението на тази
миролюбива малка птичка в името на спорта. Още повече, че ловът на
сниджетове, който обикновено се случвал през деня, позволява на
мъгълите да наблюдават преследване на метли, повече от което и да е
друго. Все пак, Магисборът на времето не успява да обуздае набиращия
популярност спорт, изглежда, че е видял малка грешка в него, която и ние
ще видим.
-- Глава 4 --
Появата на златния снич
oт ранната 1100 година, ловът на сниджетове е бил популярен сред
много вещици и магьосници. Златният сниджет (виж фиг. Б) днес е защитен
вид, но на времето златните сниджети били обитавали предимно северна
Европа, те са считани за трудни за засичане от мъгъли заради склонноста
им към криене и високата им скорост на летене.
Миниатюрният размер на сниджета, заедно с неговата забележителна
ловкост във въздуха и талант за избягване от хищници, придават престиж
на магьосниците които го хванат.
Тъкан от 12-ти век запазена в Музея на куидича показва групова
постановка за хващането на сниджета. В 1-ва част на постановката, няколко
ловци носят мрежи, други използват магически пръчки и все пак все още
има други опитващи се да хванат сниджета с голи ръце. Ловът на сниджета
най-накрая пресича пътя си с куидича през 1269 г. в игра, посещавана от
шефа на магьосниците - самият съветник Барберус Браге.
Ние знаем това, защото имаме свидетелство изпратено от мадам
Модести Рабнот от Кент до неината сестра Пруденс в Абърдийн (това
писмо е също така изложено в музея на спорта Куидич). Според мадам
Рабнот, Брег купил клетка със сниджет и казал на събраните играчи, че ще
награди с 150 галеона играча, който го хване по време на игра. Мадам
Рабнот обяснява какво е станало след това:


1. Еквивалентно на милиони галеони днес. Дали управителя Брег вазнамерява да плати или не е
спорен въпрос.
Смелите действия на мадам Рабнот може да са спасили един сниджет, но
тя не може да спаси всичките. Идеята на ръководителя Брег завинаги
променила същността на куидича. Златните сниджети скоро били пускани
по време на всички игри на куидич, един играч от всеки отбор (ловец) имал
за задача да го хване сам. Когато птицата бъде убита играта свършва и
отбора на ловеца бива надраден с допълнителни 150 точки - в памет на
обещанието от ръководителя Брег, печелившият отбор да печели 150
галеона. Тълпата се заемала да пази сниджета използвайки отблъскващи
заклинания, това е споменато от мадам Рабнот.
В средата на следващия век броят на златните сниджети намалял
толкова много, че магьосническият съвет, който в момента бил воден от
значително повече осведомената Елфрида Клаг, направил сниджета
защитен вид, правейки незаконно убиването му и използването му в играта
на куидич. Скромната уговорка на Рабнот относно сниджета била основана
в Самърсет и търсенето на заместник на птицата за продължаване на
играта на куидич изглеждало налудничево.
Изобретяването на златния снич е било поверено на магьосника Боуман
Райт от Годрикс Холоу. Докато всички отбори по куидич в страната се
опитвали да намерят заместник на прицата, Райт, който бил умел
магьосник-ковач се заел със задачата по създаването на топка, която
копира държанието и стереотипите за летене на сниджета. Това, че е успял
да го създаде перфектно в чиста форма е ясно от многото свитъци и
пергаменти, които оставил след смъртта си (които сега са притежание на
колекционер), отчитайки поръчките, които получавал от цялата страна.
Златният снич както Боуман наричал своето изобретение, било топка с
размерите на орех, с точното тегло на сниджета. Неговите звънливи крилца
имали въртеливи съединения като сниджета, правейки го способен да
сменя посоката със светклавична скорост и точноста на неговия жив
модел. Не били съвсем като сниджетите, но все пак сничовете били
омагьосани да остават в границите на игрището. С появата на златния снич
може да се каже, че завършил процесът, който е почнал преди 300 г. на
игрището при блатото Куирдич. Куидичът бил роден.

-- Глава 5 --
Предпазни мерки срещу мъгълите
mмагьосникът Захариас Мъмпс е написал първото пълно описание на
играта куидич през 1398. Той започнал като наблегнал колко важни са
предпазните мерки срещу мъгълите докато се играе играта:
Избираме необитавани (изоставени) места далеч от мъгълските селища като
се уверяваме че няма да бъдем видени след като излетим с метлите си.
Магиите срещу мъгъли са полезни единствено ако ще се прави постоянен
стадион. Препоръчително е да се играе през нощта. Ние достигнахме до
заключението, че отличните идеи на прадедите ни не винаги са съвпадали с
правилата наложени от Министерството на Магията, който забранили всякаква
игра на куидич на 50 мили (80 километра) от населени места през 1362 г. Но
интересът към играта се увеличил рязко и Министерството намерило за
необходимо да увеличи забраната през 1368 година, като забранила играта на
по-малко от 100 мили. През 1419 година Министерството издало световно
известния указ, че куидичът не трябва да бъде игран „до местоположение,
където има и най-малката вероятност мъгъл да гледа, или пък ние ще
гледаме колко добре може да играе всеки, прекрачил закона, докато е
прикован в някоя тъмница.
Както всеки магьосник на ученическа възраст знае, това че летим на
метли е сигурно най-известната ни тайна. Нито една от илюстрациите на
мъгълите за една вещица не е завършена без метла, колкото и абсурдни и
да са тези рисунки (на нито една от изобразените от мъгъли метли не може
да се задържиш дори и за момент), те ни напомнят че сме небрежни от
много векове насам и че метли и магия са два доста несвързващи се
термина в мъгълското подсъзнание.
Злополуките не спряха да се нижат през вековете докато
Интернационалната организация с цел опазване на магията в тайна през
1692 обвиняват Министерството на Магията като главен виновник за
последствията от магическия спорт в забранена територия. Това
подпомогнало за основаваненето на Отдел за Магически игри и спортове.
Куидични отбори, които отказвали да спазват законите на министерството
били принудени да се оттеглят. Най-точен пример за това са „Банчори
Бангърс“, шотлански отбор, който бил принуден да се оттегли не само
заради лошата си игра, както и заради оргиите им след мач. След техния
мач през 1814 година срещу Апълбейските стрели (погледни глава седма)
„Бангърс“ не само позволили на блъджарите си да излетят на някъде в
тъмнината, но и отвлекли Хербриден Блек за талисман на отбора.
Министерството на Магията ги отстранило принудително, докато летели
над Инвернес и Банчори Бангърс никога не играли отново.
В наши дни куидичните отбори пътуват до стадиони, които са специално
оборудвани от Отдела за магически игри и спорт, който се е погрижил с
доста предпазни мерки срещу мъгълите. И както е казал Захариас Мъмпс
най-безопасните места за куидич са на необитаваните.
-- Глава 6 --
Промени в куидича след 14-ти век
Игрище
Закарайъс Мъмпс описва игрището от 14-ти век като овал с дължина 150
и ширина 55 метра, в средата с малък кръг (с диаметър около 60
сантиметра). Мъмпс казва, че съдията (или, както се е казвало по онова
време, куидиреферът) е донасял четирите топки в този централен кръг,
докато 14-те играчи стояли около него. В момента, в който топките бивали
пуснати (куофълът се е хвърлял от съдията; виж "Куофъл" по-долу),
играчите литвали във въздуха. По времето на Мъмпс головите врати все
още представлявали големи кошове върху стълбове.
През 1620 г. Кинтиус Ъмфравил написал книгата "Благородният спорт на
магьосниците", която включвала схема на игрище от 14-ти век
Кошовете по върховете на стълбовете са били значително по-малки и по-
нависоко, отколкото по времето на Мъмпс.
През 1883 г. спират да използват кошовете за отбелязване на голове,
заменяйки ги със съвременните голови стълбове с обръчи - изобретение,
описано в "Пророчески вести" от онова време. Игрището за
куидич не се е променяло оттотава.
„Върнете ни кошовете!“
Такъв вопъл нададоха играчите на куидич в цялата страна, когато снощи
се разбра, че Отделът за магически игри и спортове е решил да изгори
кошовете, използвани векове за вкарване на голове в куидича.
"Не преувеличавайте, няма да ги горим" - каза снощи един раздразнен
представител на Отдела, когато го помолихме за коментар. "Може би сте
забелязали, че кошовете пристигат с различни размери. Разбрахме, че е
невъзможно да стандартизираме размера на кошовете, за да направим
головите стълбове еднакви в цялата страна. Сигурно можете да схванете,
че това е въпрос на справедливост. Искам да кажа, че около Барнтън има
един отбор, който е сложил такива миниатюрни кошчета на головите
стълбове за противниците си, че в тях не може да се вкара и гроздово
зърно. А от тяхната страна имат едни грамадански плетени кошове, като
висящи пещери. Не може така. Решихме да има установен размер на обръча
и това е. Всичко ще бъде добре и честно."
В този момент представителят на отдела бе принуден да се оттегли под
градушка от кошове, хвърляни от разгневените демонстранти, събрали се в
залата. Макар по-късно да обвиниха таласъми-подстрекатели за
настъпилите размирици, няма никакво съмнение, че любителите на
куидича в цяла Британия тази нощ скърбят за края на играта такава,
каквато я знаем.
"Нема да е същото без кошове...", каза тъжно един руменобуз стар
магьосник. "Помня, 'га бех младеж, обича'ами да ги палим на майтап по
'уеме на мача. Не мо'еш напра'и същото с обръчите. 'Сичката забава си
'оди."
Пророчески вести, 12 февруари 1883"
Съвременният коуфъл има диаметър 30 сантиметра и няма шевове. За
пръв път е бил боядисан в червено през зимата на 1711 г. след игра, в
която проливният дъжд го правел неразличим от калната земя всеки път,
щом паднел на нея. Също така, гончиите се дразнели все повече от нуждата
постоянно да пикират към земята, за да вземат коуфъла всеки път, когато
пропуснели да го уловят и така, малко след промяната на цвета на
коуфъла, на магьосницата Дейзи Пенифоулд и хрумнало да омагьоса
куофъла така, че когато го изпуснат, той да пада бавно към земята, та
гончиите имат време да го хванат във въздуха. "Коуфълът на Пенифоулд"
се използва до наши дни.
Топки
Коуфъл
Както знаем от дневника на Герти Кедъл, коуфълът от най-ранни
времена се състои от кожа. Единствен от четирите топки за куидич,
коуфълът първоначално не е бил омагьосан, а е бил само закърпена
кожена топка, често с дръжка, тъй като е трябвало да се хваща
и хвърля само с една ръка. Някои по-стари коуфъли имат дупки за
пръстите. След откритието на Грипинг Чармс през 1875 г. обаче дръжките и
дупките са станали ненужни, тъй като гончията може да държи топка за
една ръка с омагьосана кожа без подобни помощни средства.
Блъджърът
Първите блъджъри са били, както сме ги виждали, летящи скали и по
времето на Мъмпс те почти са се превърнали в скали, издялани до формата
на топка. Те обаче са имали един важен недостатък: те са можели да бъдат
счупени от магически подсилените бухалки на биячите от XV в. и в този
случай всички играчи ще бъдат преследвани от летящ чакъл до края на
играта.
Вероятно точно поради тази причина някои отбори по Куидич започнаха
да експериментират с метални блъджъри в началото на XVI век. Агата Чъб –
експерт по древни магически артефакти, е идентифицирала най-малко 12
оловни блъджара от този период, открити и в ирландски торфени блата, и в
английски блата. „Несъмнено това са блъджъри, а не гюлета”, пише тя.
Слабата назъбеност на магически подсилените бухалки на биячите е
видима и човек може да види отличителните белези на изработка от
магьосник (за разлика от мъгъл) – гладкостта на линия, перфектната
симетрия. Окончателната следа беше фактът, че всеки един от тях
профуча покрай моята читалня и се опита да ме събори на земята, след
като е пуснат от кутията си.
Накрая кожата беше определена като твърде мека, за целта на
производството на блъджър (всяка грапавина върху блъджъра ще се отрази
върху способността му да лети в права посока). В днешни дни всички
блъджъри са направени от желязо. Те са 10 инча (25 сантиметра) в
диаметър.
Блъджърите са омагьосани така, че да преследват играчи безразборно.
Ако бъдат оставени сами, те ще атакуват играча, който е най-близко до тях.
Следователно, задачата на биячите е да отпрати блъджърите колкото се
може по-далече от своя отбор.
Златният снич
Златният снич е с големината на орех, какъвто е бил и златният сниджет.
Той е омагьосан, за да избягва да бъде хванат колкото се може по-дълго.
Има една история, че един златен снич успял да избяга да бъде уловен 6
месеца на Бодмин Мур през 1884 г., като и двата отбора накрая се отказали,
възмутени от тяхното слабо представяне като търсачи. Корнуолските
магьосници, които са запознати с местността, настояват, че и до днес
сничът все още живее необезпокояван из тресавището, въпреки че не мога
да потвърдя тази история.

Търсачът
Обикновено най-леките и бързи летци, търсачите трябва да притежават
остър поглед и да могат да летят с една ръка или съвсем без ръце. Поради
голямата им значимост за цялостния изход от играта, защото улавянето на
снича води до измъкване на победата от челюстите на врага, търсачите са
най-честите мишени за фаулиране от противниковите играчи. Наистина
позицията на търсача е съпроводена с много слава и блясък , защото те са
традиционно най-добрите летци на терена, но това е и позицията на която
се получават най-тежките контузии. „Свали търсача“ е първото правило в
„Библия на победителите“ от Брутус Скримджър.
Правила
Следните правила са одобрени от Комисията за Магически игри и спортове
при създаването й през 1750:
1. Въпреки че няма наложени граници за височината, на която могат да
се издигат играчите по време на играта, той или тя не трибва да
напускат очертанията на игрището. Ако играч премине очертанията,
неговия, или нейния отбор трябва да предаде коуфъла на
противниковия отбор.
2. Капитанът на отбора може да поиска прекъсване като сигнализира на
съдията. Това е единственият момент, в които играчите могат да
стъпят на земята по време на игра. Прекъсването може да се
продължи до 2 часа, ако играта е продължила пожече от 12.
Незавръщане на отбора след изтичане на двата часа води до
неговата дисквалификация.
3. Съдията може да свири наказателни удари на отборите. Гончията,
изпълняващ наказателния удар тръгва от централния кръг към
зоната за отбелязване на гол. Всички играчи с изключение на
противниковия пазач трябва да стоят плътно назад докато се
изпълнява наказателния удар.
4. Коуфълът може да бъде отнет от друг играч, но при никакви
обстоятелства един играчът не трябва да хваща части от тялото на
друг играч.
5. В случай на нараняване, смени на играчите не се разрешават.
Отборът ще продължи играта без контузения играч.
6. Магически пръчки могат да се вкарват на игрището, но при никакви
условия не могат да се използват срешу противникови играчи,
техните метли, съдията, която и да е от топките или срещу зрителите.
7. Куидичът свършва само когато златният снич е уловен, или по
взаимно съгласие на двамата капитани.
Нарушения
Разбира се правилата са „създадени за да се нарушават“. Седемстотин
нарушения при куидича са регистрирани от Комисията за Магически игри и
спортове, и всички те са извършени по време на финала на първата
Световна купа през 1473 г. Пълния списък на нарушенията, обаче никога не
е бил правен достояние на магическата общност. Според Комисията така
може да се улесни появата на „нови идеи“ у вещиците и магьосниците.
1. Правото да се носи магическа пръчка по всяко време е прието от
Международната Федерация на магьосниците през 1692 г., когато
гоненията от страна на мъгълите е било в разгара си и магьосниците
са планирали да преминат в нелегалност.
Аз бях много щастлив да получа достъп до документацията свързана с тези
нарушения, докато правех проучванията си за тази книга и мога да
потвърдя, че публикуването им не би донесло нищо добро. Деветдесет
процента от нарушенията в списъка са невъзможни докато забраната
наложена върху използването на магически пръчки срещу противниковия
отбор е в сила (тази забрана е приета през 1538 г.) За повечето от
останалите нарушения, спокойно може да се твърди, че не биха се сетили
дори най-злите играчи, като например „да запалиш опашката на
противникова метла“, „да атакуваш метлата на противника с тояга“, „да
атакуваш противника с брадва“. Това не означава, че сегашните играчи на
куидич не нарушават правилата.
Съдии
Да съдийстват игра на куидич е било някога задача само на най-смелите
вещици и магьосници. Захариас Мъмпс ни казва, че съдия от Норфолк,
наречен Киприан Йодл е загинал по време на приятелски мач между местни
магьосници през 1357. Направилия магията така и не е открит, но се
подозира, че е бил някой от зрителите. Въпреки, че няма доказани убийства
на рефери от тогава насам, има няколко случая на урочасване на метли
през вековете, като най-опасните са превръщанията на метлите на
реферите в летекод, така че той или тя изчезват по средата на играта и се
появяват месеци по-късно в пустинята Сахара. Комисията за магически
игри и спортове издава стриктни правила относно мерките за сигурност
отнасящи се за метлите на играчите и тези инциденти, за радост са
изключително редки в момента.
Добрият рефер на куидич трябва да бъде повече от експертен летец. Той
или тя трябва да следи действията на 14 играчи едновременно и най-често
срещаната контузия сред съдиите е разтежение на врата. На
професионалните мачове съдията е асистиран от помощници, които стоят
около игрището и следят да няма играчи или топки, които преминават
външния периметър.
В Британия, куидич съдиите се избират от Комисията за Магически игри
и спортове. Те трябва да издържат тежки практически изпити по летене и
писмени такива относно правилата на куидича и да докажат, чрез серия
интензивни проверки, че няма да прокълнат или урочасат грубите
нарушители, дори в екстремни ситуации.

-- Глава 7 --
Отборите по куидич на Британия и Ирландия
hеобходимостта да се запази играта куидич в тайна от мъгълите
принуждава Отдела за Магически игри и спортове да ограничи броя на
срещите, играни през годината. Докато аматьорските игри са разрешени се
следват определени правила, професионалните отбори по куидич се
ограничават на брой през 1674 г., когато Лигата е създадена. Тринайсетте
най-добри отбора по това време са избрани да се присъединят към Лигата,
а останалите са помолени да се разпуснат. Тринайсетте отбора
продължават да се състезават всяка година за Купата на Лигата.
Appleby Arrows
Апълбейски Стрели
Този североанглийски отбор е създаден през 1612 г. Мантиите им са
бледо сини с емблема на сребърна стрела. Феновете на Стрелите ще се
съгласят, че най-славния час на техния тим е през 1932 г., когато разбиват
отбора европейски шампион, тогава Врачанските Лешояди от България в
мач, който продължава шестнайсет дни при условия на гъста мъгла и
дъжд. Старият обичай, на привържениците на клуба, да изстрелват стрели
във въздуха от магическите си пръчки всеки път, когато гончиите им
отбележат, е забранен от Отдела за магически игри и спорт през 1894 г.,
когато една от тези стрели пронизва съдията, Нюгънт Потс, през носа.
Традиция е ожесточеното съперничество между Стрелите и Уимбърнските
Оси (виж по-долу).
Ballycastle Bats
Баликасълски Прилепи
Най-известния североирландски отбор е печелил Лигата по Куидич цели
двайсет и седем пъти до днес, което го прави втория най-успешен в
историята. Прилепите носят черни мантии с червени прилепи през гърдите.
Техният талисман, Барни Плодовия прилеп, също така е добре познат като
участник в рекламата на Butterbeer. (Барни казва: Аз съм само прилепче
пред Butterbeer!)
Caerphilly Catapults
Карфилски Катапулти
Уелските Катапулти, формирани през 1402 г., носят мантии с вертикални
раета от светло зелено и алено. Тяхната бележита клубна история включва
осемнайсет покорявания на Лигата и знаменит триумф на финала за
Европейската Купа от 1956 г., когато разбиват норвежките Карасьоски
Акули. Трагичната смърт на техния най-известен играч, Опасния Дей
Ливелин, който е изяден от химера* (*Химера - гръцко чудовище с лъвска
глава, тяло на коза и змейска опашка. (бел.пр.), докато е на почивка в
Микена, Гърция, е повод за Ден на национален траур за всички вещици и
магьосници в Уелс. Възпоменателният орден „Опасния Дей“ сега се
присъжда в края на всеки сезон на играча от Лигата, който е поел най-
вълнуващите и дръзки рискове по време на играта.
Chudley Cannons
Чъдлийски Топове
Много хора смятат, че дните на слава за Чъдлийските Топове са
приключили, но техните предани фенове живеят с надеждата за
възраждане. Топовете са печелили Лигата двайсет и един пъти, но
последният път, когато успяват е през 1892 г. и тяхната игра през
последния век е изгубила блясъка си. Чъдлийските топове носят светло
оранжеви мантии с изрисувано летящо гюле и двойно "С" в черно. Мотото
на отбора е променено през 1972 г. от: "Ние ще спечелим" на "Нека всички
сключим пръсти и се надяваме на най-доброто".
Falmouth Falcons
Фалмутски Соколи
Соколите носят тъмно сиви и бели мантии с извезана глава на сокол на
гърдите. Соколите са известни със своята груба игра, слава потвърдена от
световно-известните им биячи Кевин и Карл Брадмур, които играят за клуба
от 1958 до 1969 г., чието лудо поведение довежда до не по-малко от
четиринайсет временни отстранявания от игра от Отдела за магически игри
и спорт. Клубното мото е: "Нека победим, но ако не успеем, нека поне
счупим няколко глави!".
Holyhead Harpies
Холихедски Харпии
Холихедските харпии са много стар уелски отбор (основан 1203 г.) -
уникален сред останалите куидични отбори по света, защото винаги се е
състоял само от вещици. Екипите на Харпиите са тъмно зелени с златен
нокът върху гърдите. Разбиването на Хайделбергските Хрътки през 1953 г.
е широкопризната за една от най-добрите куидични игри виждани някога.
Битката се води седем дни, играта е доведена до край с зашеметяващо
хващане на снича от търсачката на Харпиите Глинис Грифит. Капитанът на
Хрътките Рудолф Бранд забележително е свален от метлата си в края на
мача и той предлага брак на съперничката си Гвендулин Морган, бутнала с
нейната „Чистометка 5“.
Kenmare Kestrels
Кенмърски Керкенези
Този ирландски отбор е основан 1291 г. и е известен по света с
духовитите демонстрации на талисманите си - леприкони и с изпълненията
на арфа от поддръжниците си. Керкенезите носят изумрудено зелени
мантии с две жълти "К" опрени гръб в гръб върху гърдите. Дарън О'Хер,
Керкенезки пазач в периода 1947 - 1960 г., е капитан на Ирландския
национален отбор три пъти и е уважаван за изработването на „Атакуващата
формация "Ястребова глава" (виж глава десета).
Pride of Portree
Гордоста на Портрии
Този отбор произлиза от Скейските острови, където е основан през 1292
г. "Гордостите", както са познати на феновете си, носят тъмно лилави
мантии с златна звезда на гърдите. Най-известния им гончия, Катриона
МакКормак, е капитан на отбора при две спечелвания на Лигата през 1960 г.
и играе за Шотландия трийсет и шест пъти. Нейната дъщеря, Меган,
понастоящем играе пазач в отбора. (Синът й Кърли е първи китарист на
известната магическа група "Фаталните сестри".)
Puddlemere United
Пъдълмер Юнайтед
Основан през 1163 г., Пъдълмер Юнайтед е най-старият отбор в Лигата.
Пъдълмер са печелили трийсет и два пъти Лигата и два пъти са
триумфирали с Европейската Купа. Клубният химн "Отблъсквайте тези
блъджъри, момчета, и забийте този коуфъл тук" е неотдавна записан от
певицата магьосница Селестина Уорбек за събиране на дарения за
Болницата за магьоснически заболявания и увреждания "Св. Мънго".
Играчите на Пъдълмер носят морско сини мантии с избродирана клубната
емблема от два пресечени златни папура.
Tutshill Tornados
Тутсхилски Торнада
Торнадата носят небесносини мантии с двойно "Т" в тъмно синьо на
гърдите и гърба. Основан през 1520 г., отборът се радва на своя велик
период на успех в началото на двадесети век, когато водени от търсача
Родерик Плъмптън, печелят Лигата пет пъти подред, Британски и
Ирландски рекорд. Родерик Плъмптън играе търсач за Англия двайсет и
два пъти и държи Британския рекорд за най-бързо улавяне на снич по
време на игра (3 секунди и половина, срещу Карфилските катапулти, 1921 г.)
Wigtown Wanderers
Уигтънски Скитници
Този Граничен отбор е основан през 1422 г. от седемте наследника на
магьосника касапин Уолтър Паркин. Четиримата братя и трите сестри били
в крайна сметка стряскащ отбор, който рядко губил мач, говори се, че от
части било заради уплахата в противниковите отбори, виждайки Уолтър да
стои до страничната линия на игрището с магическа пръчка в едната ръка и
и касапски сатър в другата. Потомъците на Пъркин често били част от
отбора на Уигтън през вековете и в почит на техния произход, играчите
носят кървавочервени мантии със сребърен касапски сатър върху
гърдите.
Wimbourne Wasps
Уимбърнски Оси
През 1312 г. Осите са осемнайсет пъти шампиони на Лигата и два пъти
полуфиналисти за Европейската купа. Предполага се, че са получили името
си след неприятен инцидент, който се случва по време на мач срещу
Апълбейските Стрели през средата на седемнадесети век, когато бияч
прелитайки покрай дърво на края на игрището разбутва кошер с оси
намиращ се между клоните, които нападат стоящия наблизо търсач на
Стрелите, който бил толкова зле нажилен, че трябвало да напусне играта.
Уимбърн печелят и след това приемат осата за техен талисман. Феновете
на Осите (познати още и като "Жила") по традиция жужат силно, за да
объркат противниковите гончии, когато хванат куофъла.

-- Глава 8 --
Разпространението на куидича по света
kуидичът е добре утвърден в Ирландия от 14 век, доказано от
Захариас Мъмпфс в разказ за мач през 1384 г.: "Отборът на Вълшебници от
Корк отлетя за мач в Ланкшир и ядоса местните като победи техните герои.
Ирландците знаят номера с куофъла, които не са виждани в Ланкшир
преди, и трябвало да избягат от селото от страх за живота си, когато
тълпата извадила магическите си пръчки и ги подгонили."
Различни източници ни показват, че играта се разпростира в други части
на Европа в началото на петнадесети век.
Знаем, че Норвегия бързо приема играта (възможно ли е братовчедът на
Гуудуин Неен, Олаф, да е въвел играта там?) от стихът на поета Инголфр
Ямбически в ранната 1400 г.:
О, аз тръпна при гонитбата във въздуха,
със сничът пред мен и вятърът в косите ми,
приближавам, тълпата извиква,
но тогава идва блъджърът
и аз съм повален.
По същото време френският магьосник Малекрит пише следващите
редове в пиесата си "Helas j'ai Transfigure mes Pieds" ( "Уви,
трансфигурирах краката си"):
Греноули: Не мога да дойда до магазина с теб днес, Крапaуд.
Крапауд: Но, Греноули, не мога да нося кравата сам.
Греноули: Знаеш, Крапауд, че тази сутрин аз ще съм пазач. Кой ще спре
куофъла, ако аз не го направя?
През 1473 г. се провежда първият в историята шампионат по куидич за
Световната Купа, включващ националности от цяла Европа. Липсата на
отбори от по-отдалечени страни, може би се дължи на колапса на совите
носещи писмата с покани, на нежелание да се поеме на толкова дълго и
опасно пътуване или вероятно на простото желание да си останат у дома.
Финалът между Трансилвания и Фландрия е записан в историята като
най-жестокия за всички времена и с многото фалове, невиждани преди -
например трансфигуриране на гончия в пор, опит за обезглавяване на
пазач със сабя и с пускането на стотици кръвосмучещи прилепи изпод
мантията на трансилванския капитан.
Световната Купа се провежда на всеки четири години, докато през
седемнадесети век нито един европейски тим се съгласява да се състезава.
През 1652 г. е основана Европейската Купа и от тогава тя се провежда на
всеки три години.
От многото величествени европейски отбори, може би българският,
„Врачанските Лешояди“, е най-прочут. седем пъти носители на
Европейската Купа, Лешоядите са безсъмнено един от най-вълнуващите
отбори по света за гледане, инициатори на дългия гол (стрелба от далеч
зад наказателното поле) и винаги готови да дадът на нови играчи шанс да
си създадът име.
В Франция многократния шампион на Лигата Quiberon Quafflepunchers са
известни с тяхната ярка игра, почти колкото и с техните шокиращо розови
мантии. В Германия срещаме Хайделбергските Хрътки, отборът, за който
ирландския капитан Дарън О'Хеар веднъж отлично описва като "свирепи
като змей и два пъти по-талантливи".
Люксембург, винаги силна куидич страна ни дава Бигонвилските
Боомбардировачи, уважавани за тяхната нападателна стратегия и винаги
сред най-добрите гол-майстори. Португалският отбор Braga Broomfleet
(флота от метли - букв.пр.) неотдавна се вмъкна сред най-високите нива на
спорта с тяхната защиторазбиваща от биячите система; и полския
Гродзиски Гоблини ни дава, може би, най-новаторския търсач на света
Джоузеф Вронски.
Австралия и Нова Зеландия
Куидичът е внесен в Нова Зеландия по някое време през седемнадесети
век, според слуховете от европейски биолози, които били там на
експедиция за да изучават магически растения и плесени. Смята се, че след
дълги дни трудейки се да съберат образци, тези вещици и магьосници
изпуснали парата играейки куидич пред смяаните погледи на местното
магьосническо общество. Новозеландското Министерство на магията
несъмнено изразходва много време и пари за да попречът на мъгълите да
разберат изкуството Маори от този период, което ясно изобразява бели
магьосници играещи куидич (тези резби и рисунки сега са изложени в
Министерството на магията в Уелингтън).
Вярва се, че разпространението на куидича в Австралия се случва
някъде през осемнадесети век. Може да се каже, че Австралия е идеално
място за играене на куидич, даваща големи ширини от необитаеми области,
където могат да се построят игрища.
Антиподни отбори винаги са възбуждали европейските тълпи с тяхната
скорост и представление. Сред най-добрите е Moutohora Macaws (вид
папагали-ара - бел.пр.), с техните прочути червено, жълто и синьо роби и с
талисмана им - феникса Спарки. Tundelarra Thunderers и Woollongong
Warriors доминират в австралийската лига през по-голямата част на века.
Тяхната вражда е легендарна сред австралийското магьосническо
общество, толкова популярна, че известен отговор на неправдоподобно
твърдение или самохвалство е: "Добре, и аз мисля, че ще съм доброволец
да реферирам следващия мач между Thuderer и Warrior".
Африка
Метлите вероятно са въведени на африканския континент от европейски
магьосници и вещици пътешестващи там търсейки информация за алхимия
и астрономия, дисциплини, в които африканските магьосници винаги са
били особено вещи. Макар че, все още не е толкова игран, както в Европа,
куидичът става все повече популярен из континента. Уганда, в частност, се
очертава като запалена по куидича страна. Техният най-прочут отбор,
Fotonga Proudstcks, завършва при равенство с Монтроуските Свраки през
1986 г., за почуда на голяма част от играещия куидич свят. Шестима играчи
на Proudsticks наскоро представиха Уганда на Световната Купа по куидич,
най-голямото число състезатели от един отбор някога участвали в
национален тим. Други африкански отбори от списъка включва Tchamba
Charmers (чаровници) (Того), господари на обратния пас; Gimbi Giant-
Slayers (Етиопия), два пъти победители в Купата на Цяла Африка; и
Shumbawanga Sunrays (слънчеви лъчи) (Того), много известен тим, чиито
лупинги възхитяват феновете по света.
Северна Америка
Куидичът достига Севена Америка в началото на седемнадесети век,
въпреки че било трудно да се затвърди там, дължащо се на голямата
интензивност на анти-магьоснически чувства, за съжаление, пренесено от
Европа по същото време. Голяма предпазливост трябвало да проявят
магьосниците заселници, много от които се надявали да немерят по-малка
предубеденост в Новия свят, грижейки се да ограничат развитието на
играта в ранните дни.
Все пак, по-късно, Канада ни дава три от най-талантливите отбори по
куидич на света: Mose Jaw Meteorites (Метеоритите Лосовски Челюсти -
букв.пр.), Хайлербърските Чукове и Стоунлоуските Буреносци. Метеоритите
са заплашени с разформироване през 1970 г. поради тяхната упорита
практика на заучени, след спечелен мач, полети над близки градове и села
да оставят следа от пламтящи искри от края на метлите си. Сега отборът
ограничи традицията в рамките на игрището в края на мача и игрите на
Метеоритите логично се превърнаха в голяма магьосническа туристическа
атракция.

Съединените щати не създават много световноизвестни куидич отбори,
като други страни, защото играта трябва да се конкурира с американската
игра върху метли Куодпот. Вариант на куидича, куодпот е измислен от
магьосника от осемнадесети век Ейбрахам Пасгуд, който донася със себе
си куофъл от старата си страна и желае да възстанови отбор по куидич.
Историята продължава как куофъла на Пасгуд по невнимание влиза в
контакт с върха на пръчката му в пътническия съндък, така че, когато
накрая го изважда той почва да се мята наоколо по случаен начин и
избухва в лицето му. Пасгуд, чието чувство за хумор е грубовато,
незабавно започва да пресъздава ефекта върху поредица от кожени топки
и скоро всички мисли за куидич били забравени, докато той и неговите
приятели разработват игра, която се концентрира върху експлозивните
аксесоари на наскоро преименувания "куод".
Участват по единайсет играча в отбор в играта куодпот. Те хвърлят
куода, или променения куофъл, от играч на играч в отбора, опитвайки се да
го вкарат в "кош" в края на игрището, преди да избухне. Всеки играч, който
държи куода, когато той експлоадира трябва да напусне игрището. Когато
куода е безопасно в коша (малък котел съдържащ разтвор, който
предотвратява избухването), на отбелязалия тим се присъжда точка и нов
куод се изнася на игрището. Куодпот има малък успех като второстепенен
спорт в Европа, макар че болшинството от магьосници остават верни на
куидича. Въпреки конкурентното очарование на куодпота, куидичът печели
популярност в Съединените щати. Два отбора скоро пробиха на
международно ниво: Sweetwater All Stars от Тексас, които постигна
заслужена победа над Quiberon Quafflepunchers през 1933 г., след
вълнуващ петдневен мач: и Фитчбърските сипки (пойни птички - бел.пр.) от
Масачузетс, които досега са спечелили Лигата на Съединените щати седем
пъти, и чиито търсач, Максимус Бранкович-Трети,е капитан на отбора на
Америка за последните две Световни Купи.
Южна Америка
Куидичът се играе в Южна Америка, въпреки че играта трябва да си
съперничи с популярния тук куодпот, както и на север. Аржентина и
Бразилия достигат четвърт-финали на Световната Купа през последния
век. Несъмнено най-опитната в куидича страна, от Южна Америка, е Перу,
за която се говори, че ще стане първият латински шампион на Световната
Купа до десет години. Перуанските вълшебници вярват, че първият им
досег с куидича е от европейски магьосници изпратени от
Интернационалната Конфедерация да контролират броя на Vipertooths
(перуански змей). Куидичът се превръща в същинска мания там по това
време, и техният най-известен отбор, Tarapoto Tree-Skimmers, наскоро беше
на турне из Европа посрещнато радушно.
Азия
Куидичът никога няма да достигне голяма популярност на изток, докато
летящите метли са рядкост в страни, където килимчето все още е
предпочитания начин за придвижване. Министерствата на магията на
страни като Индия, Пакистан, Блангадеш, Иран и Монголия, всички от които
се издържат от преуспяващата търговия с летящи килимчета, гледат на
куидича с някакво подозрение, все пак спортът има фенове сред вещиците
и магьосниците на улицата.
Изключение от това правило е Япония, където славата на куидича расте
постоянно през последния век. Най-успешният японски отбор, Toyohashi
Tengu, за малко изпусна победата над латвийския Гордотски Водоливници
през 1994 г. На японската практика, церемониално да изгарят метлите си в
случай на загуба, обаче, не се гледа с добро око от Международната
Конфедерация на Магьосническия Куидич Комитет, приемайки го като
прахосване на добра дървесина.

-- Глава 9 --
Развитието на състезателната метла
bначалото на 19 век куидичът се играе върху метли, чието качество се
променя всеки ден. Тези метли свидетелстват за огромния напредък над
средновековните им предшественици; изобретеното Смекчаващо
заклинание от Елиът Сметуик, през 1820 г., пропътува дълъг път за да
направи метлите по-комфортни, от когато и да било.
Въпреки това, метлите на 19-ти век са обикновено неспособни да
развиват високи скорости и често са трудни за управление на голяма
височина. Тенденция в метлите е те да са правени на ръка от отделни
производители и тогава те са прекрасни от гледна точка на оформление и
майсторска изработка, но тяхното представяне рядко съвпада с красивия
му вид.
Прецедент е „Дъбова стрела 79“ (наречена така, защото първият образец
е създаден през 1879 г.). Създадена от производителят на метли Елиъс
Гримстън от Портсмут, „Дъбовата стрела“ е прекрасна метла с дебела
дъбова дръжка, проектирана за издържливо летене и за противопоставяне
на силни ветрове. Сега „Дъбова стрела“ е високо оценена качествена
метла, но опитите да се използва за куидич никога не успяват. Твърде
тежка за да развива високи скорости, „Дъбовата стрела“ никога не постига
голяма слава сред тези, които предпочитат бързината пред сигурността,
въпреки това ще бъде запомнена като, метлата, използвана за пръв път за
пресичането на Атлантика от Джокунда Скайс през 1935 г. (Преди това
магьосниците предпочитали да пътуват с кораб, пред това да се доверят на
метла за токова разстояние, и само много опитни вълшебници са опитвали
да прекосят океани.)
“Луноходът“, който е създаден от Гладис Бутби през 1901 г., ни
представя прогресиращ скок в конструирането на метли, за известно време
тези тънки метли с ясенови дръжки са много търсени за куидич. Основното
предимство на „Луноходът“ над другите метли е възможността да достига
по-големи височини, от когато и да било преди (и остава управляем).
Гладис Бутби няма възможността да произвежда количеството „Луноходи“,
което играчите искат. Производството на нова метла, „Сребърната стрела“,
е добре дошло, това е истинския предшественик на състезателните метли,
развиваща много по-високи скорости от „Луноход“ или „Дъбовата стрела“
(до седемнайсет мили в час при попътен вятър), но като тях на отделен
магьосник (Леонард Джуикс) и търсенето далеч надхвърля
производството.
Пробивът настъпва през 1926 г., когато братята Боб, Бил и Барнаби
Олъртън основават Компания за метли „Чистометка“. Техният първи
модел, „Чистометка 1“, е произведена в количества невиждани преди и
продавана като състезателна метла специално проектирана за спортни
цели. „Чистометката“ постига моментален неудържим успех за кратко
време, като никоя друга метла преди и в рамките на година всеки куидич
отбор в страната се състезава върху „Чистометка“.
Братята Олъртън не остават за дълго като единствените притежаващи
магазин за състезателни метли. През 1929 г. втора компания е основана от
Рандулф Кейтч и Базил Хортън, и двамата играчи на Фалмутските соколи -
Comet Trading Company. Първата им метла е „Комета 140“, това е номера на
модела, който Кейтч и Хонър изпитват преди пускането му. Патентованата
от Хонър-Кейтч Спираща магия означава, че за куидич играчите е много по-
малко вероятно да пропускат голове или да попадат в засада, и сега
„Кометата“ става метлата предпочитана от много Британски и Ирландски
отбори в последствие.
Докато съперничеството между „Чистометка“ и „Комета“ става все по-
напрегнато, белязано от пускането на подобрените „Чистометка 2“ и 3 през
1934 и 1937 г. съответно, и „Комета 180“ през 1938 г., други фабрики за
метли се появяват из цяла Европа.
“Гръмотевицата“ се появява в магазините през 1940 г. Изработена от
Black Forest Company Елърби и Спудмър, „Гръмотевицата“ е
високоподвижна метла, макар че никога не достига скоростите на
„Кометата“ и „Чистометката“. През 1952 г. Елърби и Спудмър извеждат нов
модел, „Бърза Клечка“. По-бърза от Гръмотевицата, „Бързата Клечка“ има
склонност да губи мощ при издигане и никога не е използвана от
професионални куидич отбори.
През 1955 г. „Универсални Метли Ltd”. представят „Метеор“, най-евтината
състезателна метла до тогава. За нещастие, въпреки първоначалната
взивяваща популярност, откриват, че Метеорът губи скорост и височина,
когато остарее и „Универсални Метли“ излизат от бизнеса през 1978 г.
През 1967 г. светът на метлите е пробуден от информацията за Nimbus
Racing Broom Company. Нищо като „Нимбус 1000“ не е виждано преди.
Достигаща скорости от над 100 километра в час, способна да се върти на
360 градуса във въздуха, „Нимбус“ комбинира надеждността на старата
„Дъбова стрела 79“ с лесното управление на най-добрата „Чистометка“.
„Нимбус“ незабавно става метлата предпочитана от професионалните
куидич отбори из Европа и следващите модели (1001, 1500 и 1700) задържат
Nimbus Racing Broom Company на върха.
“Клонка 90“, произведена през 1990, е замислена от производителите си
Флит и Баркър да замести „Нимбус“ като лидер на пазара. Но, тази бързо
завършена и включваща много нови приспособления, като Опасноскоп и
Self-Straightening Brush, откриват, че Клонката се деформира при високи
скорости и си печели недобрата слава репутация на създадена от
магьосници с повече галеони, от колкото ум.

-- Глава 10 --
Куидичът днес
kуидичът продължава да вълнува и завладява множество
почитатели по целия свят. В днешно време всеки, купил си билет за
куидичен мач, със сигурност ще наблюдава сложно състезание между
много опитни летци (разбира се, освен ако сничът бъде уловен още през
първите пет минути от мача, при което всички се чувстваме малко
измамени). Нищо не показва това така, както трудните маневри, изобретени
през дългата му история от вещици и магьосници, жадуващи да
усъвършенстват себе си и играта до възможния предел. Някои от тях са
описани по-долу.
Обратен блъджър
Маневра, при която биячът удря блъджъра с обратен замах на
бухалката, изпращайки го зад себе си вместо напред. Трудна е за точно
изпълнение, но отлична за объркване на противниците.
Защита Допълбийтър
И двамата биячи удрят едновременно блъджъра, за да придадат по-
голяма сила на атаката му.
Двойна осморка
Защитна маневра на пазача, използвана обикновено против
изпълнителите на наказателни удари, при която пазачът се върти около
трите голови стълба с голяма скорост, за да може да отбие коуфъла.
Атакуваща формация "Ястребова глава"
Гончиите се построяват във формата на клин и летят заедно срещу
головите стълбове. Силно застрашава противниковия отбор и помага да
бъдат отблъснати настрани другите играчи.
Клещи на Паркин
Наречени така в чест на първите играчи на "Скитниците от Уигтаун",
които са предполагаемите създатели на тази маневра. Двама гончии
заклещват от двете страни някого от противниковите гончии, докато
третият лети стремително насреща му.
Движение на Плъмптън
Маневра на търсача: привидно небрежно завъртане, при което сничът
бива загребан в ръкава. Наречено на търсача на "Торнадата от Тътшил"
Родерик Плъмптън, използвал я в прочутото си рекордно улавяне на снича
през 1921 г. Макар някои критици да твърдят, че това е станало случайно,
Плъмптън е твърдял до самата си смърт, че го е направил умишлено.
Тактика на Порскова
Гончията с куофъла лети нагоре, карайки гончиите на противника да
повярват, че се опитва да им избяга, за да вкара гол, но вместо това
хвърля куофъла надолу на друг гончия, който чака да го улови. От
съществено значение е точното разиграване във времето. Наречена на
руската гончийка Петрова-Порскова.
Обратен пас
Гончията хвърля куофъла през рамо към свой съотборник. Точността е
трудно постижима.
Превъртане на ленивеца
Увисване с главата надолу от метлата, за да се избегне блъджър,
държейки се здраво с ръце и крака.
Морска звезда и дръжка
Защитна маневра на пазача; пазачът държи метлата хоризонтална,
увиснал с разперени ръце на една ръка и закачен за дръжката с единия
крак. "Морската звезда" никога не трябва да се прави бездръжка.
Трансилванско отнемане
Това е лъжлив удар по носа, видян за пръв път на Световното
първенство през 1473 г. Доколкото липсва съприкосновение, маневрата не
нарушава правилата, макар да е много трудна, когато и двамата
противници фучат на състезателни метли.
Шими от Улонгонг
Усъвършенствано от австралийските "Воини от Улонгонг", това е
движение на зиг-заг с висока скорост с цел да се изплъзнеш от
противниковите гончии.
Финт на Вронски
Търсачът полита към земята, като се преструва, че е видял снича далеч
надолу, като излиза от пикирането тъкмо преди да се удари о игрището.
Целта е да се накара противниковият търсач да направи същото и да се
разбие о земята. Наречен е на полския търсач Йозеф Вронски.
Не може да има съмнение, че куидичът се е променил невероятно от
времената, когато Гърти Кедъл е наблюдавала "ония тъпаци" в блатото
Куиърдич. Може би, ако днес беше жива, тя също би тръпнала от поезията и
мощта на куидича. Нека играта пребъде и се развива и нека бъдещите
поколения вещици и магьосници се наслаждават на най-прекрасния спорт!