Болничното крило

Ерагон Феникс написа:

-Ерагон влезе през вратата на болничното крило беше разбрал само че Теа пак е тук..
-Какво не, не пак...какво е станало сега моля да ми обясните...
Ерагон се затича към теа и я целуна по устните не му се искаше да я пуска но трябваше....

На госпожица Нар нищо и няма а тук е котката и която беше вкаменена снощи.

Теа влезе във болничното крило.Оставаше още един час до вечерята,макар че Теа не изпитваше глад.Тя коленичи до леглото,върху което беше положена котката й Голд.От очите на Теа потекоха сълзи,макар че Теа не плачеше.Тя просто стоеше там и гледаше котката си.
-Кога ще дойде и моят ред..?-изстена Теа и си остави главата да се отпусне на леглото,до крачетата на Голд.Теа го докосна,но беше студен като камък.Теа реши да остане тук,докато дойде време за вечерята.Някакси се чувстваше виновно,когато се опита да си тръгне от тук и да остави безжизнения Голд сам във болничното крило.Теа се разплака при тази емоция и скоро тъмни петна се появиха на завивките,където Теа си беше скрила лицето.

Теа си погледна часовника и реши че е време да отиде за вечеря.Тя въздъхна и излезе от болничното крило,хвърляйки един последен поглед към Голд.

Професор Дъмбъмдор и профеосор Хейл влязоха с бързи крачки в Болничното кеило.ДО тях във въздуха се карепеше носилка на която имаше нещо което приличаше на статуя.Но това не беше статуя,а една ученичка от Рейвънклоу,която професорите бяха открили в коридора.Те отидоха до едно легло в дъното и преместиха момичето на едно от леглата.В това време от кабинета си излезе мадам Тонкс.Тя беше по нощница и халат.
-Добър вечер.Какво се е случило..-но в този момен тя видя какво има на леглото до което стояха профеосрите.
-Ново нападения мадам Тонкс.Бедната е била вкаменена.Аз и директора тъкмо се прибирахме по кабинетите си и я намерихме в един коридор.
-Това е ужасно-каза мадам Тонкс
-Да даистина.
-Но какво означава всичко това Албус.Първо съобщението на стената и вкаменената котка на годпожица Нар а сега и това-започна профеосор Хейл.
-Означава че нашите ученици са в голяма опастност.Страховете ни се оказаха основателни Розали.Стаята на тайните наистина е била отворена отново.
-Е-продължи директора след крадка пауза-мисля че това е всичко което можем да направим.
-Да така е-каза мадам Тонкс и сложи параван около легното на ученичката.
-В такъв случай аз ще тръгвам.Днес беше наистина тежък ден-каза профеоср Хейл.
-Аз също.Е лека нощ Нимфадора.-каза директора и той и профеоср Хейл излезоха от болничното крило.

Теа и Хари се появиха във болничното крило,както си бяха във игрището.Хари беше на земята а Теа коленичеше до него.Теа се изправи и наблюдаваше как Хари седна на едно легло.Изведжъж мадам Тонкс дойде.

Теа погледна часовника и видя,че скоро ще настъпи вечерния час.
-Лека нощ,Хари..-каза Теа и излезе от болничното крило.

Теа влезе със совата си на рамото й.Тя видя,че Хари се е събудил.
-Здравей Хари.-каза тя и совата й изкряка странно.Сякаш нещо я оскуба.Теа погледна учудено Лилия но реши че просто тя си говори и отново погледна Хари.Совата й отново изкряка и запляска с крила.Косата на Теа се развя.
-Не,Лилия,стига..-каза Теа със затворени очи.Лилия закряка още по-раздразнено и кацна на едно от леглата.
-Незнам какво й става..Тези дни е много неспокойна.-каза Теа и погледна Хари объркано.

Теа въздъхна и седна на едно легло.Тя погледна как совата й крякаше и пляскаше с крила разярено.
-Добре..Не разбирам..Цял ден и цяла вечер стои в соварника..Какво й има?-попита Теа учудено и отвори прозореца.Лилия веднага излетя през прозореца и се насочи към Соварника.
-Как е ръката ти?-попита Теа.

Теа се усмихна леко.
-Това е..хубаво..-каза тя слабо и се спогледа.Още не можеше да се отърве от вкамененото момиче от рейвънклоу..ОСОБЕНО ЩОМ СЕГА ТЯ Е ТУК.Теа погледна вкамененото момиче и после бързо измести поглед.

Теа въздъхна.

Теа седя малко и накрая огладня.
-Е,Хари..ако искаш да отидем да се нахраним подобаващо.-каза му Теа и стана.Тя изчака Хари.

джини се пробуди и каза плачейки харрри тя уби родители те миии неммможе да е на свободдда

чо влезе задъхана хари какво става

тя добре ли е