Стълбите

Стълбите към горните етажи на замъка,започваха от върха на мраморното стълбище във Входната зала.На стените около тях имаше стотици портрети.Но когато се качвате по тях трябва да внимавате,защото имат свойството да се местят!

Розали излезе от Голямата Зала и се насочи към стълбите.

Професорката се изкачи по стълбите чак до 3-тия етаж

Професор Дъмбълдор слезе по стълбите и се отправи към първия етаж.

Директора заслиза по стълбите към Входната зала.

Директора хукна но стълбите към Входната зала

Когато професор Брадшоу стигна до стълбите,той заслиза по тях да стигне до голямата зала.

-Професор Дъмбълдор се заискачва по стълбите към кабинета си.Беше уморен,защото деня беше тежък.

Преди да заслиза по стълбите към входната зала, професор Брадшоу зачака професор Уотсън.

[quote="harry_potter_7771"]Преди да заслиза по стълбите към входната зала, професор Брадшоу зачака професор Уотсън.[/quote
професора слезе и видя че там я чакаше нейния колега.

И давмата заслизаха към входната зала

Теа започна да се качва по стълбите.Беше много зловещо,как само нейните стъпки се чуваха..И хърканията на портретите,но това не беше много зловещо..Изведнъж нещо започна да съска отново.Теа потръпна и застана на място.Тя се ослуша,макар че искаше да се разпищи и да избяга.
-Ела при мен...искам те...-съскаше гласът.Сякаш идваше от някакъв тунел,защото ехото се разпространяваше из цял Хогуортс!
-Кой си ти?-попита Теа уплашено,със пръчка във ръка.
-Тихо,момиче!-скара се един портрет.Той я стрелна подозрително.Теа се почувства неловко.
-Но..вие не чухте ли?-попита Теа объркано.
-Да.Чух тебе.-отново отговори разгневено портретът.Теа се спогледа.Не беше Родолфус..той вече беше..е,той не можеше да й бърника в главата вече..тогава кой?
-Но..аз чух едно шептене..-каза Теа още по-объркано.
-Аз знам много добре какво съм чул!И знам,че ти не шептеше!Какво правиш тук,толкова късно?-попита портретът,вече не толкова ядосан.
-Ами..отивам във общата си стая..-измрънка Теа учудено.Портретът я огледа подозрително.
-Я..Ти си от Хафълпаф!Първокурсници...винаги си пъхат носовете където не им е работата..-измрънка сърдито портретът.Теа въздъхна.Може би просто така й се причуло.
-Както и да е..лека нощ,господине..-каза Теа каза паролата.После се огледа и се ослуша,но нищо не чуваше..
-Това е..страшно..-измрънка си Теа объркано и отново огледа всичко със подозрителен поглед.После влезе във общата стая.

Теа не искаше да се обръща.Не трябва.
-ХАРИИ!!!-изкрещя Теа.Базилискът трошеше всичко по пътя си.
-ХАРИИИ!!!!-извика Теа още веднъж.Не трябваше да оставя човек назад,но пък това беше Хари,а не просто един прост човечец..Теа осъзна,че ако си затвори очите и се блъсне в базилиска,най-вероятно ще бъде ухапана от него и ще умре.

Теа чу Хари и продължи да бяга.
-ХАРИИ!!!-извика Теа зад себе си.

Теа и Хари се закачваха по стълбите.Теа се обърна към Хари и докато вървеше,започна да говори.
-Не,Хари.Дори и във магическия свят,чуването на гласове е лош знак..А и кой знае..Може дори да те премести във Слидерин,заради съскането..или да те помисли за луд..-каза му Теа притеснено.Един портрет се събуди и погледна Хари.
-Права е..-каза той и поклати глава умно.

Директора започна да се изкачва по стълбищата към кабинета си.

-Лека нощ,Хари.-каза му Теа и каза паролата.После влезе във общата си стая.

Теа и Хари започнаха да се качват на стълбите.Теа застана пред вратата на Хафълпаф и се обърна към Хари.
-Хари,при никакви обстоятелства не казвай на Дъмбълдор!Може дори да те вкара в Слидерин!-каза му Теа уплашено.