Куидичното игрище

Куидичното игрище беше огромно,с елипсовидна форма.В двата му края имаше по три петнайсетнетрови голови стълба за краищата на които имаше закачени игромни обръчи.

Ерагон излизе от замъка и се запъти към куидичното игрище със своята метла. Застана
по средата на игрището възседна метлата си, и се отблъсна от земята. Започна да се издига нагоре
толкова бързо че човек загледашели се нямаше да може да пре;ени какво е това. Пред него изникна един
от головите стълбови, Ерагон издърпа силно дръжката на метлата си нагоре и направи едно невероятно салто преди да се удари в стълба...
-Страхотно-Каза Ерагон правеики най-Невероятни неща върху метлата си.
Това за него беше най- хубавото нещо на света, летенето на метла...
след още половин час тренираики за мачовете той спря и отиде да се изкъпе и след това да се преоблече за да слезе в голямата зала на закуска.....

Теа влезе във куидичното игрище.Тя се изуми от размерите му.
-Уау....Това място е страхотно,ако искаш да летиш на Тестрал..-измрънка Теа изумена.Тя си носеше всичко.Метла,екипировка,ръкавици,очила..Напълно всичко.
-Освен мозъка си..-каза си Теа и се усмихна.Тя хвана метлата си и я погледна притеснено.
-Не разбирам!Защо го правя?!-каза Теа наглас отчаяно.Тя седна на метлата.Сега какво?
-Ъмм..Най-вероятно трябва да направя така...И...ААА!!!-Теа се отблъсна от земята и литна във въздуха,със главата надолу.Косата й се вееше.
-ОБРЪЧИТЕ!!!-извика Теа ужасено и видя как левия обръч се насочва към нея..Или тя към него..Теа бързо се изправи и вдигна метлата нагоре,за да я спре.Метлата й се преобърна и Теа пое надолу.
-КЪСМЕТЛИЙКА ЩЕ СЪМ,АКО ОЦЕЛЕЯ!!-изпищя Теа,виждайки че вече е на сантиметри от земята..Накрая падна в пясъка.
-Оу..ама аз съм жива..-измрънка Теа замаяно и се огледа.Лежеше по гръб на пясъка,ограждащ обръчите.
-Е..не беше толкова лошо..-помисли си Теа.Тя изведнъж се учуди.
-Странно..къде ми е метлата..?-измрънка Теа объркано.Тя погледна нагоре точно навреме,за да види как метлата се насочва към нея като стрела.Теа се ужаси и изпищя.Тя бързо се претърколи,както си лежеше,на дясно и избегна метлата си,която се заби във пясъкът.
-Е..поне съм жива..-каза си Теа наглас и се усмихна на себе си.

Ерагон носеше една кошница в ръка а в другата си ръка носеше пръчката си....
Той се приближи до един от головите стълбове и остави кошницата до него...
Вдигна високо пръчката си и със съвсем лек глас каза нещто и започна да прави странни движения с пръчката си...
В миг от ния се понесоха малки златни птички с блестящи герлянди в човките и започнаха да кражат над него в кръг...
След това насочи пръчката в празното място където птичките не кръжаха и промълви отново нещо...
Свескавица и от върха на пръчката излязоха толкова много светулки и се присъединиха към птичките...
Ерагон наосочи пръчката си към земята и каза:
-Естаментос- с лек пукот и на тревата се появи красива златно червена покривчеца...
Ерагон седна на нея и започна да вади храна от кошничката...
След около пет минути всичко вече беше готово сега той само чакаше Теа...

Теа се огледа.Всичко блестеше и Теа се усмихна щастливо,но се опита да се въздържи.Тя хвана здраво ръкавичките и се приближи до Ерагон,със лека усмивка.Тя седна и го погледна право във очите.Леко почервеня,но подаде ръкавичките,които бяха със отрязани пръсти и бяха черни на цвят,със лъвска глава и на главата златисти гриви.
-Запов-вядай..-измрънка Теа срамежливо и подаде ръкавичките на Ерагон.Тя бързо погледна настрани,защото все се усмихваше.
-А-аз ги направих..-добави тя със тих глас.

Куидичното игрище Perfect

Ерагон се зарадва много на подаръка на Теа...
-Теа аз...Нямам думи страхотни са-Ерагон глеждаше много добре ракъвичките...
-Теа..-Ерагон я погледна...
-И аз имам нещо за теб-Той бръна в мантията си и от там извади една малка златна котиика...
-Теа това е за теб- Той се зачуди дали тези златни обези с червен робин ще и харесат...

Теа се усмихна и погледна Ерагон във очите.Тя се зачерви и взе кутииката.Отвори я и видя златни обици със един червен робин.Теа не искаше да каже нищо.Тя не знаеше какво да отговори.Беше толкова зарадвана,че Ерагон и подари това,но и също се чувстваше толкова тъжно,защото никога през живота й не й се случвало това и всичките лоши неща се полепваха върху нея,особено раздялата й с майка й и баща й.Теа се усмихна и прегърна Ерагон здраво.
-Много ти благодаря!Прекрасни са!-каза Теа,прегърнала Ерагон здраво.

Ерагон много се зарадва че Теа е харесала подаръка му...
-Теа...-Ерагон я погледна в очите и без да казва нищо друго я целуна по устните...

Теа не се съпротивляваше.Тя много се изчерви,но не обърна внимание.

След около десет минуте Ерагон се сети че трябва да спре и се отдръпна...
-Аммм... Теа-И, и предложи от еклерите...

Теа погледна настрани и се усмихна.
-Ъмм..-тя само каза това и погледна Ерагон.Теа се чудеше,какво ли си мисли в този момент..
-Ъмм..благодаря..-каза тя и взе един еклер.

Ерагон се облегна назад и погледна към небето...
-Теа виж звездите са страхотни днес....
Ерагон си мислеше какво ли мисли Теа...

Теа легна до Ерагон и погледна небето.Беше ясно и чисто.
-Да..-каза тя и се усмихна.Тя погледна Ерагон със набързо и после веднага се обърна към небето.
-Толкова е сладък..-помисли си тя и се усмихна бързо.После се зачерви.

Ерагон погледна Теа с краичеца на окото си и си каза
Как може да ме харесва тя е ангел ами аз аз съм нищо после отново се загледа в небето...

Теа погледна Ерагон и видя замисленото му изражение.
-Ерагон..?-попита тя и погледна Ерагон притеснено.
-Добре ли си?-попита тя и погледна Ерагон във очите.

Теа отново погледна небето.
-Може би не трябваше да питам..-помисли си тя и се загледа във многобройните звезди.
-Да не провалям мига..-помисли си Теа и се усмихна.Тя хвана ръката на Ерагон и продължи да гледа звездите.

-Не Теа извинияви отнесох се много съжалявам...
ерагон не знаеше какво да каже просто предположи че Теа го харесва заради характера които има той-Нали беше смел, Силен и още куп други...

Теа го погледна и се усмихна.
-И..за какво си мислеше?-попита Теа притеснено.

Ами...Теа виж колко е станало чесът е десет без десет-Ерагон се изплаши да не ги накажат
-хаиде Теа да си ходим утре ште ти обясна

ПС-Карат ме да стана....

Теа стана заедно със Ерагон.Тя се усмихна.
-Лека нощ,Ерагон..-каза Теа и го целуна по бузата.После я докосна нежно и двамата се насочиха към училището.

Хари излезе на куидичното игрище... Той бе удивен от големината му, носеше със себе си и един голям куфар.... Хари погледна обрачите и стисна здраво "Светкавицата" си... Стълбовете бяха на много голямо височина, поне десет иле педнадесет метра...Хари отвори големият куфър и във него бяха: Куолфълът, Златния снич и два блъджера, които бяха защипани с колани за да не се измъкнат....Хари бе решил да потренира малко за търсач, въпреки, че все още не бе.... Той отвори коланът на един блъджер, той излетя нагоре с невъобразима скорост изгубвайки се в небето..... Хари взе Златния снич, стисна го леко с ръка а от него излязоха две малки златни крилца....
- Е, време е...- Хари пусна Снича и той също се изгуби някаде из стадиона...Той възседна метлата си, отласна се силно от земята и полетя нагоре с много висока скорост...Той за миг забеляза Снича и веднага тръгна след нега, но в този миг Хари се обърна и видя, че Блъджера го следва и замалко до го удари в главата, но той се наведе...Хари продължи да следва Снича, но Блъджера продължи са го следва, сякаш искаше да го убие....Хари започно да лети следван от Блъджера, около скамейките, които също бяха много но високо...Хари направо профучаваше покрай тях, а Блъджера минаваше направо през тях...
- Броклятие, сега пък ме гони луд Блъджер...- помислиси Хари и в същия този момент му дайде нещо на ум...Той се засили, колкото може срещу една стена, а Блъджера още го следваше, когато се приближиха достотъчно, Хари рязко се издигна нагоре а Блъджера мина през стената и повече не се върна....Хари отново забеляза Снича и тръгна отново до го следва. Той започна да го гони в пространството между скамейките и същинския стадион...Снича се озова няколко метра пред него, но в този момент Блъджера проби една стена и започна отново да го преследва. Хари беше в нещо, като вкапан. Той се озова сред множество греди подпиращи стадиона, пред него беше Снича а на няколко метра зад него Блъджера, той продължаваше да го следва неуморимо, като разбиваше повечето греди след себе си...Те отнова се издигнаха над стадиона и Блъджера се изгуби някаде...Хари продължи след Снича, който беше на не по- малко от метър пред него. Той се протегна и замалко да го хване, но Блъджера отново се появи, без Хари да го види и го удари във протегнатата му ръка със ужасяваща сила...Хари се завъртя няколко пъти, придържайки ударената си ръка към гърдите...Той овладя метлата и продължи отново да следва Снича....Той беше на сантиметри от него, но нямаше как да го хване защото ръката му май беше счупена..но нямаше начин, Хари се протегно с другата ръка, пускайки метлата без управление...Той успя да го хване, залитна от метлата и взе да полита надолу към пясъка на головите стълбове заедно с метлата си, но все още държеше здраво Снича... Лежащ на пясъка той се усмихна и се зарадва че хвана Снича , но в този момент погледна нагоре и видя Блъджара да се засилва към него...Хари успя да се утърве от първите някалко обети да го удари придържайки счупената си ръка към гърдити си и тогава...

Теа бързо навлезе във игрището и видя Хари на земята и някакъв си полудял блъджер около него.Тя видя,че имаше нещо на ръката на Хари,защото дори не я помръдваше..Блъджера бързо се насочи към лицето на Хари и Теа затича към него,със пръчка в ръка.
-Фините Инкантато!-извика тя бързо и блъджера се пръсна и се превърна във мънички прашинки.Теа бързо изтича до Хари.
-Хари!Хари,добре ли си?Какво стана?!-попита тя уплашено.Тя погледна ръката на Хари,която той беше притиснал здраво към гърдите си.

-Не-еее... не съм....мисля, че ръката ми е счупена...
- Езлязох малко да потренирам и пуснах Снича и този полудял Блъджер....явно някой му е направил заклинание.- и Хари показа Снича, които и хванал...

Теа огледа снича подозрително.
-Добре..ще разберем какво става,но първо да те закараме до болничното крило..-каза Теа и хвана Хари за здравата ръка.
-Това е заклинание,което позволява на магьосника да се появи от едно място на друго.Нищо няма да усетиш..-каза тя концентрирано и си вдигна пръчката.
-Апарицион!-и двамата изчезнаха от игрището.

Хари влезе в Куидичният стадион заедно отново с онзи голям кафяв куфар.... Отвори го и пусна Снича, и отново пусна един Блъджер.... Хари погледна метлата си с нескрито възхищение, каза:
- Така, сега да тръгваме..- Едва тогава Хари се метна на своята метла и се отблъсна от земята... Светкавицата се завърташе при най-лекото докосване, сякаш се подчиняваше на мислите му, а не на движенията му...Тя се носеше над игрището с такава скорост, че целия стадион се превърна в сиво-зелено петно, Хари зави рязко, след което той напълно овладя посоката и скоростта, сниши се и докосна с връхчетата на обувките си затревеното игрище, преди да се издигне отново на девет, петнайсет, почти двайсет метра на земята... Хари се обърна и подгони единия Блъджър към гловите стълбове, подмина го бързо, видя снича да се стрелва нагоре и само след десетина секунди го стискаше здраво в дланта си..... Хари пак пусна Снича, даде му минутка преднина и се стрелна след него, заобикаляйки на осморки другите стълбове отпред и отзад, а като го забеляза до обръча на един стълб, описа светкавично цял кръг около него и пак го улови.... Хари не бе имал до сега толкова хубава тренировка... Хари слезе обратно на земята и нарами "Светкавицата" си и докато се отдалечаваше от притъмнелия стадион си обсъждаше на ум изключително плавния ход, феноменалното ускорение и невероятната повратливост на метлата....