Тоалетната на стенещата Миртъл

Тоалетната на стенещата Миртъл се намираше на втория етаж.Тя не работеше от години.Обитраваше я призрака на Миртъл,която беше малко докачлива.

миртъл там ли си??

Професор Дъмбълдор и още няколко учители влязоха в тоалетната.

Теа се обърна рязко.

джини влезе и ги видя и замръзна като статуя

Ерагон влезе след тях...
-Намерихте ли ми кесииката с галеоните. Бързо каза той....

Професор Брадшоу беше шокиран като видя двете първокурснички.Той извика:
-Теа, Джини.Какво правите тук.Тази тоалетна е затворена отдавна, не може да идвате тук.Дано да имате добро обяснение...

-Хмм..Сигурен ли си,че си я оставил тук?Може би е в общата стая на Грифиндор..-каза Теа замислено.

Миртъл моля те излезь трябва да говорим с теб-каза Дъмбълдор
СЛед малко от една от кабинките се показа призрака ма Миртъл.Беше седефенобяла,със големи очила ибеше тъжна както винаги
-Какво искате професоре?-попита Митръл
-Ами чудех се дали случчайно не знаеш какво има на третия етаж?-попоита директора и я погледна над рамките на очилата си с форма на полумесец.
-Не!-кресна Миртъл-Въобще не ме имтересува и не исакм да знам какво има там.През последния месец съм в депрессия и не съм излизала отттук ното има намерения да излизам и следващия месец!!!
-Е добре тогава ще те оставяме-каза Дъмбълдор и той и учителте отидха в учителстката стая.

Ерагон погледна директорът право в очите без да примегва все едно гледаше Хипогриф...

-Да професоре..-каза бързо Теа.
-Ерагон си бе оставил кесииката тук,и ние дойдохме да я търсим,защото някой щеше да я открадне.-каза Теа.

Професор Уотсън влезе в тоалтената на Стенещата Миртъл
-Какво правите тук Попита тя учениците. Тази тоалетна е затворена.

-Няма нищо професор Братщоу.Оставете ги.Може да влизат тук но за съжаления ще намерят само гнева и оплакванията на миртъл-каза Директора закачливо.Е да тръгваме-каза Дъмбълдор.

-Търсим кесииката с галеоните ми.... Каза ЕРагон гледаики професора право в очите...]

Теа стоеше замръзнала,сякаш някой й направи "Дуро" на нея.

професоре нали няма да ни накажете-каза джини с наводнени очи

-Добре хаиде да отидем в голяата зала....Каза Ерагон

-Е оставяме ви да я търсите каза Дъмбълдор и лекосе усмихна.СЛед това професорите излязоха.

Теа си пое дъх,веднага щом учителите излязоха.Тя огледа наоколо подозрително и последва останалите във залата.

миртъл иэлеэ моля те

миртъл трябва да поговорим

Теа влезе в банята и въздъхна.
-Миртъл!!Искам да те питам,какво е да си мъртва?-попита Теа високо.Изведнъж мивките започнаха да откачат.Тоалетната се напълни с вода и Теа вече цопкаше.
-ПАК ЛИ ВИЕ?!-разкрещя се един писклив глас.Теа се усмихна.
-Защо се усмихваш?Да не би да си..Луда?-попита Миртъл вече по-спокойно и се засмя тихо.
-Не,не съм.Просто те разбирам.-каза Теа с усмивка.
-Как така ме разбираш?АЗ СЪМ МЪРТВА!-изкрещя ядосано Миртъл.
-Това че си мъртва,не значи че нямаш чувства.-отговори Теа,със същия спокоен тон.Миртъл не отговори.
-Миртъл..Във онази стая,има нещо,което не само може да се окаже смъртоносно,но и може да убива.Знам,дълбоко във себе си,че ти не искаш това..Нима искаш другите да са нещастни?Искаш,заради себе си,да накажеш невинни?-попита Теа искрено.Миртъл ту се ядосваше,ту се успокояваше.
-НЕ Е МОЯ ВИНА ЧЕ СЪМ УМРЯЛА!-разкрещя се Миртъл.
-А искаш ли да стане твоя вината,че другите са мъртви?-попита Теа.Везните се накланяха във нейна полза.
-Аз..Искам само хората да ме харесват..Всички само минават от тук..Наричат ме "Стенещата Миртъл,"Нещасната Миртъл"-каза Миртъл.Изглеждаше,че тя щеше да се разплаче скоро.
-Моля те,Миртъл..Аз те харесвам..-каза Теа с усмивка.Миртъл се приближи и я погледна.
-Само така казваш,за да ти кажа какво има вътре.-измрънка тя сърдито.
-Не Миртъл.Приятелството се гради от вярата във другия човек.Повярвай ми.Аз ти вярвам.-каза Теа,гледайки я право във очите.
-Аз..-Миртъл изстена нещо и се разплака,ехото се чуваше чак до Залата.Теа се усмихна.
-Добре...Спомням си..Едно голямо,лигаво нещо.То ме погледна и тогава...Умрях.-каза Миртъл,подсмръчайки.Теа се замисли.
-От къде идваше това нещо?-попита тя.Миртъл се обърна към мивките.
-Точно..ей-там..-каза тя и посочи мивките.Теа погледна натам,и после погледна към Миртъл.
-Ами знаеш ли какво има на 3-тия етаж?-попита Теа.
-Незнам...Видях че онзи ден,много учители влязоха там.Имаше някой,който носеше някакво растение,но не го знам какво беше..-измрънка Миртъл.Теа въздъхна отчаяно.
-Споменаха за някакъв камък..-иззмрънка Миртъл.
-Добре..Благодаря ти Миртъл.-каза Теа и се усмихна.Протегна се и докосна ръката на Миртъл.После излезе от банята.

Теа влезе във женската тоалетна и просто седна на пода.Тя си извади пръчката и въздъхна отново.
-Лумос....Нокс...Лумос...Нокс..-викаше Теа тихо.Тя ту правеше светлина,то я изгасяше.

-Ще отида на третия етаж и ще видя какво е останало там.-каза наглас Теа.
-Теа..Ако умреш..Ще ме научиш ли как да правя светлинки..?Много ще се забавляваме.-каза Миртъл малко злобно.
-Да..Разбира се ,Миртъл.-каза Теа.От какво да умре?Там няма нищо.Тя излезе.

Ерагон видя блещукането от пръчката на Теа и каза:
-Справяш се страхотно...След това отиде до нея и я хвана за ръката...