Нужната стая

Теа въздъхна.Тя погледна надолу и после погледна професор Дъмбълдор.
-Добре,професоре..-каза тя.Онази заплаха още стоеше в главата й.
-"Имаш късмет че съм слаб,иначе щях да те измъчвам до полуда."..."КОЙ Е ТАМ!?"-всички тези гласове се повтаряха отново и отново като развален грамофон.

-Ами госпожица Нар е чула че някой иска да открадне камъка.Затова след малко всички аерори и служителите от служба "Охрана и магически ред" ще се изсипят пред Хогуортс за да претърсват гората.А сега моля ви веднага отивайте по общите стаи.И не влизайте в гората докато не приключи проверката.

Професор Хейл влезе в стаята притеснена за да прибере учениците си:
-Деца моля ви последвайте ме до общата стая и няма да излизате преди да е свършила проверката!-каза притеснено тя.

-Добре професоре тъкмо Хари и Джини ще ми обяснат какво става-Каза Ерагон поглеждаики Теа и виждаики я че трепери

-Моля последвайте ме веднага до общите стай,деца-каза любезно тя и излязоха от Нужната стая.

Теа влезе във стаята.Имаше наредени някакви огромни дървени кукли,приличащи на плашила,наредени един до друг.Бяха около десет.
-Последният път,когато влязох тук,аврорите претърсваха гората..Беше наистина страшно..А сега трябва да уча и Оклумантика.-каза Теа и въздъхна тъжно.Тя седна на земята и започна да мисли.След няколко минути мислене,Теа стана и започна да се упражнява усилено.Не и оставаше много за правене..Не искаше да чака 4 часа..А и без това,Родолфус можеше да влезе в ума й всеки момент,затова ще е добре да се занимава с нещо.

Теа се беше ядосала.Много.Тя не знаеше защо.Може би е предизвикано от Рофолфус,но нямаше значение,защото беше толкова побесняла,че искаше да има една боксова круша тук с лицето на Родолфус и да я удря цяла нощ,докато самата круша се пръсне.Тя видя отново някакъв силует пред очите й.Тя се ядоса.
-СЕКТУМСЕМПРА!!-изкрещя Теа,пълна с гняв.Светкавица излезе от пръчката й,тъмночервена и се блъсна в стената.Теа въздъхна.Изведнъж всичката омраза изчезна.Тя се умори.
-Е..май това стига за днес..-каза си Теа и се усмихна леко.Погледна часовника във стаята..
-7 и 41..почти е време за вечеря..-каза си Теа и се изправи.Тя седна на един стол и си почина.

Теа стана и излезе.Тя се запъти към Голямата Зала да вечеря.

Теа влезе отново във стаята.
-Е..щом Ерагон може да се упражнява цял ден,значи и аз мога..-каза си Теа наглас.Изкара си пръчката и започна да се упражнява на онези дървени плашила,използвайки всички заклинания,които знае(Освен Апарицион и Легилименс) и започна да ги насочва към тях.Дори за миг искаше един Богърт.
-Не е много добра идея..по-добре някой да е с мен..-помисли си тя и си насочи пръчката към първото плашило.
-Срещу Богърт има два начина да се пребориш..Със много хора или със..Заклинанието "Ридикулус"-каза Теа наглас.
-РИДИКУЛУС!!-извика тя и прозрачно синя ивица се появи,удряйки плашилото,но без щета.
-Ами разбира се..Предназначено е да гони Богърта,а не да го унищожава.-каза Теа и реши да се упражнява на други заклинания.Тя започна да изрежда всички,които знае и може да прави,правейки ги по поне 12 пъти.

Теа се измори и седна на един стол,до ъгъла на стаята.Мислеше си за Ерагон и къде е..
-..не разбирам...вчера не се появи изобщо...може би става нещо друго..?Мислех,че е от домашните,но пък..-тя въздъхна и погледна пода.
-Ерагон..какво правиш..?-попита се тя наум.Скоро започна да си пее една тиха и тъжна песничка.Тя изведнъж се сети за онова филмче,което гледа когато беше..е,когато всички бяха заедно..цялото семейство..

чо застана до вратата чу теа и си помисли че пречи и изтича в общата стая

Теа спря да пее и се огледа наоколо.
-Дано никой не ме е чул..-помисли си тя.Тя се спогледа.

теа пееш страхотно

Теа се стъписа.Не можа да помръдне,нито да погледне напред.Тя се чувстваше толкова неловко..Дори повече от тогава,когато като малка изспи водата на Голд..Тя дори не можа да мигне.
-Ъмм...-отново същото "Ъмм" се чу от устата й.

джини побърза да смени темата
ерагон го няма напоследък да знаеш какво има

Теа се замисли.
-Не..мислиш ли,че е от упражненията,които прави?-попита Теа.

хмм....... не съм сигурна теа

Теа погледна навън притеснено.
-Какво го задържа толкова дълго,според теб?-попита Теа.

незнам теа той си има свой акъл той си знае

Теа погледна Джини ту притеснено,ту учудено.
-Хмм..ти..знаеш ли..?-попита Теа притеснено.
-Моля те,Джини.Ако ти е казал нещо..Трябва да знам какво има..Ами ако тренировките му са дошли в повече и..-Теа не посмя да продължи.
-Дори не знаем къде се упражнява!Може да е припаднал някъде!-помисли си тя ужасено.

невъзможно е да е припаднал теа не не е

Теа въздъхна.
-Започвам да си мисля,че нещо става..-измрънка Теа притеснено.

казвал ли ти е нещо през тези близките дни

-Не..веднъж ме попита как съм,но от тогава не съм го виждала..-измрънка Теа тъжно.

съжелявам че ще го кажа но това не е на добре