Нужната стая

Теа изсумтя.
-Знам!-каза тя отчаяно.
-Какво ще правим?-попита Теа,поглеждайки притеснено от време на време през прозореца.

нямам представа теа

Теа отново видя онези проблясъци.Тя изпищя.
-Ами..ако..той го е взел..и ме чака..да дойда и да го спася..?!-измрънка Теа ужасено,почти без глас.Наговори безмислено работи,но това,което се опита да каже,далеч не бе безмислено.

не теа не се поддавай на родофулос моля те теа не върши глупости

Теа въздъхна..Започна да гледа във една точка,но бързо си оправяше погледа.
-Ами..ако е прав?!Ако по някакъв начин е успял да хване..-Теа не можа да каже.Това беше ужасно!

не теа въобще не си помисляй

Минаха няколко минути,преди Теа да осъзнае че отново гледаше във една точка и не мигаше.
-..но..ако се оставя да влезе..и ако го изслушам какво има да ми показва този път..-започна Теа замислено.

не теа твърдо не не не не

Теа продължи да гледа във пространството.
-..но може би казва истината....-каза Теа.Вече не изразяваше нито емоция,нито движение.Просто седеше там,като хипнотизирана и като по чудо говореше..

теа добре но аз идвам с теб където и да отидеш обещаваш ли ми

Теа започна да вижда повече от проблясъци..
-Кажи ми,любов моя,сега какво ще правиш?-попита един женски глас..
-Просто ми го дай и аз ще се погрижа нашата кукла да го види..-отговори мъжкия глас.Чуваха се капки.
-Внимавай..Искам го жив.В случай че и аз измисля още една брилиантно глупава идея и реша да изпозлвам жалки домашни духчета..-каза жената и се изсмя подигравателно.
-Мери си думите,Белатрикс.-изсъска мъжкия глас твърдо.Теа чу Джини и я погледна.

-Ще ми позволиш ли..да се оставя да ми каже каквото иска..?-попита Теа безчувстено.

Теа се съсредоточки върху всички тези видения.Видя затворът и видя Белатрикс Лестранж до една килия.Към края на килията стоеше един мъж.
-Е?Какво става?-попита Белатрикс.
-Почакай,и ще видиш...Дай ми го..-каза Родолфус и насочи ръката си към един друг силует.
-Сигурен ли си че ще проработи,Родолфус?Ако и този път не стане,повече не ме викай.Не съм ти манекен да ме разкарваш наляво-надясно без причина.
-Млъквай жено!-извика Родолфус.
-Спокойно..Не се напрягай..Не искаме да изгубим момичето..отново..-отговори Белатрикс и отново се засмя отвратително.
-Хайде,Нар..чакаме те..знам,че ме виждаш..знам,че ме чуваш..Хайде Нар...Между другото,къде е Ерагон..?Как е?-попита Родолфус,седнал във едно тъмно ъгълче на килията.

Теа си затвори очите и си хвана главата силно.
-Незнам,Родолфус..Ти ще ми кажеш..Нали имаш всички мои спомени?-попита Теа наглас.Отново беше във килията.
-Да забравим различията..Ти искаш момчето,аз искам свободата си.Ще го кажа направо:Помогни ми,и аз ще ти помогна.Толкова е лесно и просто,че няма повече накъде.-каза гласът със злобна усмивка.
-Как да ти вярвам..?Какво ще стане,ако дойда и не намеря никого,освен теб и дименторите?-попита Теа наглас.
-Ако стане така,или приятеля ти е бил целунат и отнесен във морето,или Белатрикс се е погрижила за него.Ти решаваш.-отговори Родолфус.Чуваше как вълните се плискаха бурно.
-Ти си смъртожаден.Как мога да знам,че това не е отново някаква..сцена..?-попита Теа.Отне малко време да научи отговора,защото Родолфус получаваше и други спомени,освен тези сега.
-Не можеш.-каза гласът.

Теа се ядоса.
-Тогава няма.-каза тя наглас и се опита да отхвърли Родолфус.Той беше дори още по-тежък и от професора,затова Теа усети непоносима мощ във ума си.Тя започна да крещи и да се държи за главата си,докато не падна зашеметена.Чуваше само леки съскания.Накрая Теа изгуби съзнание.Тя остана да лежи на земята,докато някой не я събуди по някакъв начин или докато тя самата се събуди.

теа не го прави

-Джини..добра новина..Родолфус лъже..-измрънка Теа.

Ерагон влезе в стаята и видя Джини и Теа веднага разбра какво ще последва:
-Теа не се потдаваи аз съм тук и никои не ме е отвлякъл чули Теа тук съм-Ерагон не знаеше какво да прави затова първото нещо беше...Обърна се към вратата извади пръчката си и каза:
-Запечатаи-от към вратата се чу странно жвакане...
Ерагон се обърна към Теа:
-Теа не се потдаваи чули Теа...

теа това е добре че го осъзна

Теа усети как гняв се наддига във нея,но веднага се изпари,когато отново се замая.
-Ерагон..къде беше..-промълви тя.Родолфус отново се опита да влезе.
-Нар..от къде знаеш..че момчето,което държа е Ерагон..?-попита гласът.
-Това е ненормално!Ти ми каза че е Ерагон!-каза Теа наглас,със стиснати очи,опитвайки се да се изправи.

-Теа просто не му позволяваи да влезе в умът ти моляте-Каза Ерагон
-А за въпросът ти къде съм бил...ами мислех се за излишен...Довърши той

теа затвори си ума моля те

Отново се появи във килията.
-Аз ти казах,да не ми вярваш.-каза Родолфус.Теа се появи във Нужната стая.Тя се опита да си отвори очите.Сега гледаше само тавана със полу-отворени очи,леко замаяно.

Теа щом чу отговора на Ерагон,се ядоса.Тя се изправи бързо.
-ЕРАГОН,ТИ НЕ СИ ИЗЛИШЕН И НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕШ!!-изкрещя тя яростно.Изведнъж нещо я удари и Теа изгуби равновесие.Тя падна и си удари главата на земята.
-Ерагон,колко пъти да ти го казвам?..-измрънка тя отново.Бореше се да остане във реалността.

Ерагон не можа да издържи на гледката не го беше правил и не знаеше дали ще я заболи но нямаше избор:
-Теа не мисли за нищо или поне се опитаи да и спомниш хубав момент
Ерагон насочи пръчката си към Теа
-Легилименс...