Кабинета на Директора

Е Ерагон за какво исакше да поговорим.Започни първи-каза кротко Дъмбълдор.

Вижте професоре защо не ни се доверите поне малко и не ни кажете защо пазите 3-етаж нали махнахте камъка..
Ерагон зачака да чуе какво има да му казва директорът...

Ерагон Феникс написа:

Вижте професоре защо не ни се доверите поне малко и не ни кажете защо пазите 3-етаж нали махнахте камъка..
Ерагон зачака да чуе какво има да му казва директорът...

Ерагон онова рестение все още е там защото професор Уорсън все още не е имала време да го махне.Тя има грижата за него,затова то е още там.Щом се освободи ще го махне.

-Добре професоре за сега оставяме нещата тъка но ще държим 3-етаж под око...
а сега ако ме извините....
И Ерагон излезе от кабинета на професора оставяики го леко учуден но ни доста горд от учениците си...

извинете че се намесвам но........професоре сигурен ли сте че няма някой да се опита да го открадне дори и да е в никалас фламел

Ами разбира се!Николас е достатъчно мъдър и силен магьосник.Вече е на повече от 600 години.Той ще се справи по-добре със защитата от вас.Все пак той е мъдър могъщ магьосник а вие сте първи курс и още не сте овладели достатъчно умения,за да се излагате на такава опастност като защитата на камъка.

След като прочете писмото,че ученичка е чула че някои не стреми да открадне Философскя камъм директора веднага се зае да пише писмо до министъра на магията:

"Уважаеми господин Министър,

Имам тревожни новини.Знаете че тази година Филосовския камък се пази в Хогуортс.Но ученичка е чула разговор в забранената гора,според които някои се опитва да го открадне.Затова ви моля да предприемете мерки и да изпратите всички аврори и служителите от отдел "Охрана и магически ред" в гората още тази вечер.Трябва да я претърсят цялата.А аз днес или утре ще върна обратно камъка на Николас Фламел.Той ще знае как да го опази.Отогворете незабавно.

Албус Дъмбълдор"

След това отиде и го привърза към крачето на феникса Фоукс.
-Фоукс отнеси го на министъка незабавно-каза Дъмбълдор.
След това Фоукс избухна в пламъци и изчезна.Дъмбълдор остана да чака отговора.

Фоукс изведнъж се появи.На крачето и беше завързано писмо.Дъмбълдор го взе и зачете:

"Албус,

това са наистина тревожно новини.Но в 18:40 пред портите на Хогуортс ще пристигнат всички аврори и служителите от отдел "Охрана и магически ред",които веднага ще се заемат с претърсването на гората.Ако има някой там няма как да ни се изплъзне.Благодаря ти за бързото реагиране.

Министъра на магията"

След това ДЪмбълдор излезе от кабинета си за да изчака хората от министерството.

-Директова се върна в кабинета си късно през ноща.Беше останал за да си поговори с другите учители в учителската стая,След това се качи по стълбите на по-горното ниво и влезе в жилището си.

Розали Хейл влезе в кабинета на Дъмбълдор да говори с него и тогава видя Александра да седи там разтревожена:
-Здравей какво има?-попита тя

Imaginary .. написа:

- Ъъ .. нищо професоре, просто трябва да говоря с професор Дъмбълдор. - опита се да се усмихне Александра. - Става въпрос за .. за приятелите ми, ако въобще ме мислят за приятелка .. ъъ . .тези, които бяха в забранената гора. Трябва да му кажа нещо .. на Дъмбълдор!

-Дъмбълдор скоро няма да се появи скъпа поне така мисля,има работа!

Imaginary .. написа:

- Няма значение. - каза решително Сандра. - Вижте, аз не бях до тях точно тогава, когато щяха да измрат всичките. - тя замълча за миг, но после продължи. - Дължа им го, поне това .. - Алекс се усмихна. - Вървете професоре, сигурно имате много работа. Аз ще се оправя, не бързам за никъде.

-Ами добре,но трябваше да повикате някаква помощ!Щом ми нямате доверие няма нищо наистина е лошо,че Дъмбълдор го няма-каза притеснена тя и излезе

Теа застана пред вратата.Тя преглътна трудно.Виждаше онези проблясъци отново.
-Ах ти,малък нещастен..-помисли си Теа но бързо спря.Тя въздъхна.
-Добре..няма нищо лошо..всички са с мен..-каза си Теа и почука на вратата със треперещи ръце.

Теа усети как сърцето й подскокна от страх,когато чу гласът.Тя отвори бавно вратата и влезе.За щастие,всички светлини бяха включени а Албус Дъмбълдор я очакваше със неговата мека усмивка.
-Ъмм..добър вечер,професоре.-каза Теа.

-Добър вечер госпожице Нар-каза меко директора.-Виждам че сте притеснена,но няма от какво да се страхувате.Моля седнете-каза той и и посочи един от двата стола пред писалището.

Теа седна послушно.
-Е..това е..-помисли си тя.

-Е както знаете ще изучавате оклумантиката,за да можете да се противопоставяте на проникванията на Родолфус Лестранж.Оклумантиката е наука,която може да ви осигури защита на ума.Така ако я усвоите тези прониквания ще бъдат спрени.Господин Лестранж прониква именно във вашето съзнания,защото в успял да види само вас на първия учебен ден и е решил да ви направи съучастник.За щтастия на време разбрах какво става и затоваще предприемем мерки.Искам да ви предупредя че тези урооци ще бъдат много изтощителни.Е сега ще проникна в съзнанието ви за да разбера доколко можете да се съпротивлявате.Обикновенно аз си служа само безсловестни заклинания,но за да се ориентирате кога се опитвам,ще произнасям на глас.Е да опиртаме-каза директора вдигна магическата си пръчка и каза Легилименс.След това той проникна в съзнаниеото и и видя някакви откъслечни спомени от детството и.Тя почти не се съпротивляваше.
-Е добре.Сега за да можете да се съпротивлявате преди да се опитвам да проникна в съзнанието ви вие ще се опитвате да не чуствате нищо.Нито да си мислите за нищо свързано с Родолфус.Така вече ще можете да се защитите поне малко.Така след като се упражняваме ще свикнете да се съпротивлявате и когато той прониква в съзнаниетп ви ще можете да му се противопоставите.Е да опитаме.Сега се опитайте да не мислите за нищо и да чуствате нищо.Кажете когато сте готова за да се опитам да проникна в съзнанието ви.

Теа още беше леко зашеметена от първия път,когато професора проникна във ума й,но се съвзе бързо.
-Да мисля за нищо..-помисли си Теа и си пое дълбоко дъх.Тя трябваше да се успокои,за да не чувства нищо.Беше малко трудно,защото още беше паникьосана от всичко това.След още няколко поемания на дъх,тя се успокои малко и реши,че е готова.
-Готова съм,професоре.-каза тя и напълно се отпусна.Усещаше само леко потръпване на ръцете си и малък страх.

Теа Лигери Нар написа:

Теа още беше леко зашеметена от първия път,когато професора проникна във ума й,но се съвзе бързо.
-Да мисля за нищо..-помисли си Теа и си пое дълбоко дъх.Тя трябваше да се успокои,за да не чувства нищо.Беше малко трудно,защото още беше паникьосана от всичко това.След още няколко поемания на дъх,тя се успокои малко и реши,че е готова.
-Готова съм,професоре.-каза тя и напълно се отпусна.Усещаше само леко потръпване на ръцете си и малък страх.

-Добре тогава.-каза директора вдигна магическата си пръчка и изрече меко "Легилименс"-и отново проникна в съзнанието на Теа.Той видя спомена,когато тя си тръгваше от дома на майка си и баща си и заминаваше при баба си и дядо си.Той усети малка съпротива.След това спря.
-Е това беше малко по-добре.Наистина като за втори опит беше добре.Когато проникна в съзнанието си трябва да се опитате да усетите какво виждам и да усещате какво правя.След това да се опитате да ме изолирате от спомените си и да не мислите и чуствате.След като се поупражняваме защитата на ума ви ще се заили и дори и да проникне през деня лесно ще мижете да го изолирате.Разрахте ли?Е как се чуствате?

Теа си отвори леко очите.Усещаше как главата й се върти отвътре.
-Добре съм..-каза тя и се усмихна.